МИНИСТЕРСТВО И ВОДЫ РАСПОРЯЖЕНИЯ ОКРУЖАЮЩЕЙ СРЕДЫ № 5
на 23 апреля 2007
Мониторинга воды
(Официальный SG. 44 из 05.06.2007) Глава первая
ОБЩИЕ ПОЛОЖЕНИЯ Ст. 1. Это Постановление регулирует порядок и методы планирования и мониторинга создание сетей мониторинга воды в каждом бассейне управления в стране, а также осуществление эксплуатации, технического обслуживания, связи и информации лабораторию службы. ст. 2. Это постановление не распространяется на результаты мониторинга, проведенного министерством здравоохранения, в соответствии с ст. 189 Закона о воде и мониторинга воды, загрязненной радионуклидами. Ст. 3. Цель этого постановления заключается в создании возможностей для последовательного и всестороннего анализа, оценки и прогнозы на состояние поверхностных и подземных вод, включая минеральные воды в бассейне управления и национальном уровнях путем:
1. обеспечить правовую основу для мониторинга поверхностных и подземных вод и области для охраны вод;
2. обеспечить разработку соответствующих программ мониторинга поверхностных и подземных вод и области для охраны вод;
3. создание условий и способов создания сети для мониторинга водных ресурсов, включая сети мониторинга и прогнозирования факторов риска, которые могут оказывать вредное воздействие на водные ресурсы;
4. обеспечить поддержание географической информационной системы водного бассейна и национальном уровне;
5. обеспечение поддержания специализированных баз данных, карт и информационной системы по управлению водными ресурсами бассейна и национальном уровнях, обеспечение согласованности в бассейне и на национальном уровне;
6. определении объема и содержания информационной системы контроля за состоянием сточных вод;
7. регулируют принципы и процедуры внутреннего контроля;
8. регулирование планирования, эксплуатации, обслуживания и обновления информации и лабораторной сети услуг для мониторинга водных ресурсов;
9. регулирование управления мониторинга вод. ст. 4. (1) состояние поверхностных вод категории рек, озер, переходные и прибрежные воды определяется экологического и химического состояния поверхностных водных объектов.
(2) условия искусственные или сильно измененные водные объекты определяется их экологический потенциал.
(3) состояния подземных вод определяется количественный и химического состояния подземных вод. Ст. 5. (1) экологическое состояние поверхностных вод определяется условием поверхностный водный объект, оцененные значения биологических элементов качества и физико-химических и гидроморфологических пунктов.
(2) экологический потенциал для искусственного или сильно измененные водные объекты определяется состояние этих органов, оцененные значения биологических элементов качества и физико-химических и гидроморфологических пунктов.
(3) химическое состояние поверхностных и подземных вод определяется степень, в которой водные объекты или группы водоемов загрязнены.
(4) Наблюдения на биологических элементов качества в определении экологического состояния и экологического потенциала осуществляется утвержденной министром охраны окружающей среды и водных методологии, которая определяет соответствующие таксономическом уровне для достижения надежности и точности при классификации элементов.
(5) уровень надежности и точности результатов мониторинга оценивается путем оценки.
(6) Расчеты по номинальной. 5 определяет план управления речным бассейном.
(7) количественное состояние подземных вод определяется, в какой степени абстракции и естественный дренаж грунтовых вод влияют на тело грунтовых вод.
(8) классификации экологического состояния и экологического потенциала водных объектов на основе результатов мониторинга реализации разработанных в соответствии с разделом I главы система классификации III.
(9) Классификация химического состояния поверхностных вод категории производится на основе утвержденной министром охраны окружающей среды и водных стандартов качества для некоторых загрязнителей окружающей среды, которые предназначены для выполнения требований разделов III и IV главы III.
(10) классификация количественного состояния подземных вод осуществляется в параметр режима уровня грунтовых вод и в соответствии с Указом искусства. 135, п. 2 Закона о воде.
(11) Классификация химического состояния подземных вод осуществляется на электрических параметров и концентраций загрязняющих веществ, в соответствии с постановлением по ст. 135, пункт 2 воды .. 6. (1) Мониторинг поверхностных и подземных вод осуществляется утвержденной министром охраны окружающей среды и водных программ и включает измерения, наблюдения и оценки состояния воды.
(2) программах под пар. 1 являются частью плана управления речным бассейном и создан бассейна директоратов для каждого бассейнового управления.
(3) программ мониторинга поверхностных вод разрабатываются на основе:
1. типология водных объектов, чтобы определить конкретные условия использования;
2. делимитации водных объектов в пределах указанных типов;
3. удаление определенного типа нормальных условиях и системы классификации для оценки состояния водных объектов;
4. анализ воздействия человеческой деятельности на состояние водных объектов, анализ данных по наблюдениям биологические, физико-химических, химических и гидроморфологических характеристик водных объектов, оценка их состояния, оценивать степень эффективности мер, принимаемых для защиты и улучшения воды оценки риска невыполнения целей в области охраны окружающей среды изложены в главе десять, раздела III Закона о воде;
5. формулирование целей по охране окружающей среды и стандартов качества воды в соответствии с типологией и анализ пункт 4;
6. разработка системы для оценки состояния крупногабаритных органов, которые включают более одной станции мониторинга для различных элементов;
7. Обзор существующих сетей и реализованы программы мониторинга поверхностных вод;
8. Обзор схем для анализа обеспечить достаточный уровень репрезентативности и точности результатов в зависимости от типа и результатов мониторинга деятельности в пунктах 1, 2, 3 и 4, в пункте ч:
а) наблюдается показатели и параметры;
б) частоты и месяцев мониторинга, измерения и отбора проб.
(4) программы для мониторинга подземных вод разрабатываются на основе:
1. характеристике грунтовых вод и влияние деятельности человека на него в соответствии с требованиями, указанными в постановлении искусства. 135, п. 2 Закона о воде;
2. Цели охраны окружающей среды создан для наземного водоема;
3. установленным стандартам качества и пороги для загрязнения подземных вод;
4. указанных в пункте 1 характеризуется в количественном и химическое состояние подземных вод;
5. условия, при которых химического состояния подземных вод тела определяется как хорошее;
6. Обзор существующих сетей и осуществление программ мониторинга подземных вод;
7. Анализ результатов постоянного мониторинга подземных вод.
(5) программы под пар. 1 являются частью национальной системы мониторинга окружающей среды и в развитии их требования, изложенные в главах II, IV и V.
(6) Для того чтобы получить репрезентативную информацию из воды мониторинга статуса тех, которые указаны в плане управления речным бассейном органов министр охраны окружающей среды утверждает сетей мониторинга осадков на предложение бассейна реки.
(7) В связи с особенностями и характеристиками, указанных в плане бассейне реки бассейновых органов управления дирекции по планированию и проводить дополнительные измерения и наблюдения. Ст. 7. Мониторинг воды задачи:
1. лабораторных и полевых измерений и систематических наблюдений для определения состояния воды;
2. контроль качества результатов;
3. обработки, анализа, визуализации и хранения информации;
4. предоставление информации о взаимосвязи между атмосферы, поверхностных и подземных вод;
5. предоставление информации для планов управления речными бассейнами в разработке программы мер;
6. предоставление информации о речных бассейнов и национальном уровне;
7. предоставление информации для формирования водного баланса в бассейне и на национальном уровне;
8. предоставление информации для планирования и осуществления контроля;
9. предоставление информации предупреждения опасности затопления и загрязнения окружающей среды;
10. осуществление обмена информацией;
11. предоставление информации для оценки риска для здоровья человека и окружающей среды;
12. обоснование предлагаемых изменений в сети мониторинга;
13. предоставление информации о состояния воды для контроля специфичности, который регулируется в других законодательных актах, в том числе:
а) поверхностных вод, предназначенных для питьевой воды;
б) воды, сточных вод и / или находящиеся под угрозой загрязнения нитратами из сельскохозяйственных источников;
в) подземных вод загрязненных и / или риск загрязнения вредными, опасными, приоритет и приоритет опасных веществ по смыслу постановления по ст. 135, п. 2 Закона о воде;
г) купания;
е) прибрежных и территориальных водах;
F) Вода для жизни рыб и моллюсков.
Глава вторая
ПРОГРАММЫ ДЛЯ мониторинг поверхностных искусства ВОДЫ. 8. (1) Для поверхности воды программ мониторинга, разработанные для реализации оперативного контроля и, при необходимости - и следственных мониторинг водных объектов для каждого бассейнового управления.
(2) программах под пар. Один должен включать:
1. гидрологических и морфологических наблюдений - в том числе объема, количества воды и уровня воды, чтобы определить экологическое и химическое состояние и экологического потенциала водоемов;
2. для морских вод, если замечания в пункте 1 и направление и силу преобладающих течений, структура волновой моды и подложки нижней;
3. замечания по поводу экологического и химического состояния и экологического потенциала;
4. определения частоты мониторинга выбранных элементов качества и количества в соответствии с требованиями ст. 12;
5. дополнительные требования к мониторингу охраняемых районов в соответствии с требованиями ст. 13;
6. Применение выбранного местоположения на карте или карты в выбранном масштабе в соответствии с постановлением искусства. 178, пар. 2 Закона о воде;
7. Финансовый отчет за обеспечение осуществления запланированных мероприятий;
8. разработке сети мониторинга в соответствии с требованиями, изложенными в ст. 9, 10 и 11.
(3) программы мониторинга для болгарской части Дуная согласован с Министерством транспорта и связи.
(4) определяется программы мониторинга сети должны предоставлять информацию для экологического и химического состояния поверхностных вод в рамках каждого бассейнового управления, которая позволяет классификации водных объектов в соответствии с требованиями, указанными в постановлении искусства. 135, пункт 9 воды .. 9. (1) программа видеонаблюдения предоставляет информацию, необходимую для оценки общего состояния поверхностных водных объектов, а также:
1. дополнения и проверки результатов обзора воздействия человеческой деятельности и оценки рисков;
2. планирования будущих программ мониторинга;
3. оценка долгосрочных изменений в природных условиях;
4. оценка долгосрочных изменений, которые являются результатом широкой деятельности человека.
(2) При выборе контрольных точек должна контролироваться включать случаи, когда:
1. расход воды существенно рамках бассейнового управления, в том числе точки больших рек, где площадь водосбора больше чем 2500 км2;
2. объема имеющихся водных ресурсов является значительным в управлении речными бассейнами, в том числе крупных озер и водохранилищ;
3. значительные водоемы, которые пересекают государственную границу территориальных;
4. подобные заявления, если это требуется для оценки нагрузки загрязнителей, перевезти их через государственную границу и в морской среде.
(3) Надзор контроль осуществляется для каждой точки в течение одного года в течение периода, охватываемого планом управления речным бассейном для:
1. параметры указывают на все биологические элементы качества;
2. параметры свидетельствуют о все элементы гидроморфологических качества;
3. параметры указывают все основные элементы качества физико;
4. приоритетных веществ, сбрасываемых в бассейн реки или к югу от бассейна;
5. других специфических загрязняющих веществ, которые выбрасываются в значительных количествах в бассейне реки или суб-бассейне.
(4) Если результаты предыдущего мониторинга показали достижения хорошего состояния водоема и анализа воздействия деятельности человека на воде тело не демонстрирует, что эффекты изменились, управления мониторинга под пар. 3 выполняется один раз в течение трех плана управления. Ст. 10. (1) целей программы для оперативного мониторинга состояния водных объектов, для которых Есть риск для достижения целей, установленных для них в плане управления речным бассейном, а также оценки о любых изменениях в этом состоянии, в результате осуществления программы мер.
(2) Программа пар. 1 может быть изменен в течение срока действия плана управления в тех случаях, когда предполагается, что эффект не имеет существенного значения, т. е. не риск для окружающей среды или при снятии давления.
(3) Для объектов, подверженных риску значительной нагрузки от точечных и диффузных источников и риск причинения значительного гидроморфологических точки давления для оперативного мониторинга избранного представителя и достаточное количество можно оценить масштабы и последствия давления из этих источников.
(4) Для оценки величины давления на поверхностные водные объекты в оперативный мониторинг свидетельствует о давлении элементы системы управления качеством, которые могут быть:
1. параметры свидетельствуют о биологических элементов качества или элементов, которые наиболее чувствительны к давлению, которые подвергаются водные объекты;
2. всех сбрасываемых приоритет и приоритет опасных веществ и других загрязняющих веществ, сбрасываемых в значительных количествах;
3. параметры указывают на качество гидроморфологических элементов или элементов, которые наиболее чувствительны к давлению. ст. 11. (1) следственные программы мониторинга будет разрабатываться и осуществляться:
1. где причиной превышения экологических стандартов неизвестно;
2. где наблюдения мониторинга показывает, что вряд ли цели по охране окружающей среды должны быть достигнуты, и еще не начался оперативный мониторинг для проверки причин, по которым тело водой или органов не приведет к достижению целей;
3. определить масштабы и последствия аварийного загрязнения.
(2) Программа пар. 1 приводится информация о программе мер по достижению целей, изложенных в плане управления речным бассейном и конкретных мер, необходимых для ликвидации последствий аварийного загрязнения .. 12. (1) частота мониторинга, указанные в программах искусства. 8, пункт. 1 во внимание, а именно:
1. период наблюдения мониторинга, минимальная периодичность в таблице 1 приложения № 1 к:
а) элементы физико-химические качества;
б) биологические и гидроморфологических элементов качества - мониторинг проводится не реже одного раза в течение этого периода;
2. Оперативный мониторинг проводится с интервалом не больше, чем указано в таблице в пункте. 1, стр. 1.
(2) может быть сделано в большей интервалами, чем указанные в пункте. 1, пункты 1 и 2, если она основана на проверенных технических опыта или знаний.
(3) частота мониторинга в соответствии с изменчивостью параметров в результате эффекты, обусловленные природными условиями и человеческой деятельности на состояние поверхностных водных объектов.
(4) При выборе частоты мониторинг направлен на достижение приемлемого уровня надежности и точности в определении результате мониторинга, указанных в плане управления речным бассейном.
(5) Срок исполнения мониторинга выбраны для минимизации влияния сезонных изменений на результаты, гарантируя, что результаты отражают изменения в водный объект, вызванные изменениями в результате воздействия человеческой деятельности.
(6) Для достижения этой цели в пункт. 5 выполняется, если необходимо, дополнительные мониторинга в различных сезонов за тот же год. Ст. 13. Для зон охраны вод по ст. 119а от Закона за водите в програмите по чл. 8, пункт. 1 се предвиждат допълнителни наблюдения, свързани със спецификата на съответната зона и в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 135, т. 4, 5, 7, 8, 10 и 12 от Закона за водите. Чл. 14. (1) Повърхностни води, които осигуряват средноденонощен дебит над 100 m3 и се използват за питейно-битово водоснабдяване, се определят за пунктове за мониторинг и са предмет на допълнителни наблюдения за всички зауствани приоритетни вещества и за всички други вещества, зауствани в количества, които могат да засегнат състоянието на водното тяло и се контролират съгласно изискванията на Наредбата за качеството на водата, предназначена за питейно-битово водоснабдяване по чл. 135, т. 4 от Закон за водите.
(2) Честотата на извършване на мониторинга по ал. 1 зависи от броя на обслужваното население и се определя съгласно приложение № 2. Чл. 15. (1) Повърхностните водни тела в зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, се включват в програмата по чл. 10 в случаите, когато въз основа на оценка на въздействие или на контролния мониторинг те са определени като тела с риск за постигане на целите за опазване на околната среда.
(2) Мониторинг на водите по ал. 1 се провежда с цел оценка на величината и въздействието на всички значителни видове натиск върху тези тела, а при необходимост - и за оценка на измененията в състоянието на тези тела, предизвикано от програмите от мерки.
Глава третья
КЛАСИФИЦИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ Раздел I
Сравнимост на резултатите от биологичния мониторинг Чл. 16. (1) За оценка на резултатите от мониторинга на биологичните елементи за качество, определени за всеки тип повърхностни води, и за силно модифицирани и изкуствени водни тела се разработва класификационна система с участието на Изпълнителната агенция по околната среда и басейновите дирекции. Системата се основава на определени биологични видове или групи от видове или показатели, които са представителни за съответния биологичен елемент за качество като цяло.
(2) Класификационната система по ал. 1 представя резултатите от биологичния мониторинг като съотношения на екологичното качество за целите на класифицирането на екологичното състояние. Съотношенията трябва да отразяват връзката между стойностите на биологичните показатели, които се наблюдават в дадено повърхностно водно тяло, и стойностите на същите показатели за референтните условия, отнасящи се за същия тип водно тяло. Всяко съотношение се изразява като числена стойност между нула и единица, като много доброто екологично състояние се представя чрез стойности, близки до единица, а много лошото екологично състояние - чрез стойности, близки до нула.
(3) Скалата на всяко съотношение по ал. 2 за всяка категория повърхностни води е разделена на 5 класа от много добро до много лошо екологично състояние, както са определени в приложението "Нормативни дефиниции на класификациите за екологичното състояние" към наредбата по чл. 135, т. 9 от Закона за водите. За всяка една от границите между класовете се определя числена стойност. Числените стойности за границата между много добро и добро и за границата между добро и умерено екологично състояние за еднаквите типове водни тела в съответните екорегиони се определят чрез интеркалибрация с участието на страните от Европейския съюз по ред и начин, определен от Европейската комисия.
(4) Класификационната система по ал. 1 се утвърждава със заповед на министъра на околната среда и водите.
Раздел II
Представяне на резултатите от мониторинга и класифициране на екологичното състояние и екологичния потенциал Чл. 17. (1) За категориите повърхностни води класифицирането на екологичното състояние на водно тяло се определя чрез по-лошата от стойностите на резултатите от биологичния и физикохимичния мониторинг за съответните елементи за качество, класифицирани съгласно първата колона на таблицата в приложениe № 3. Басейновите дирекции съставят карти за всеки район за басейново управление, на които е отразено класифицирането на екологичното състояние на всяко водно тяло чрез цветово обозначение съгласно втората колона на таблицата в приложение № 3.
(2) За силно модифицираните и изкуствените водни тела класифицирането на екологичния потенциал на водните тела се представя чрез по-лошата от стойностите на резултатите от биологичния и физикохимичния мониторинг за съответните елементи за качество, класифицирани съгласно първата колона на таблицата в приложение № 4. Басейновите дирекции съставят карти за всеки район за басейново управление, на които е отразено класифицирането на екологичния потенциал на всяко водно тяло чрез цветово обозначение по отношение на изкуствените водни тела съгласно втората колона на таблицата в приложение № 4, а по отношение на силно модифицираните водни тела - съгласно третата колона на таблицата в приложение № 4.
(3) Басейновите дирекции съставят карти за всеки район за басейново управление, на които с черна точка посочват онези водни тела, за които непостигането на доброто състояние или добрия екологичен потенциал се дължи на неспазване на един или повече стандарти за качеството на околната среда, установени за това водно тяло по отношение на синтетични и несинтетични замърсители.
В разделе III
Представяне на резултатите от мониторинга и класифициране на химичното състояние Чл. 18. (1) Когато химичното състояние на едно повърхностно водно тяло постигне съответствие с установените стандарти за качество на околната среда съгласно приетата класификационна система, то се регистрира като постигащо добро химично състояние. В противен случай водното тяло се регистрира като непостигащо добро химично състояние.
(2) Басейновите дирекции съставят карти за всеки район за басейново управление, на които е отразено химичното състояние на всяко водно тяло чрез цветово обозначение съгласно втора колона на таблицата в приложение № 5.
Раздел IV
Определяне на химически стандарти за качество на повърхностни води Чл. 19. За определянето на химически стандарти за качество на повърхностни води за основните замърсители, посочени в наредбата по чл. 135, т. 9 от Закона за водите, се използват данни за остри и хронични състояния на токсичност при базови биологични таксони:
а) водорасли и/или макрофити;
б) дафния или представителни организми за солени води;
в) риби. Чл. 20. При подготовката на химическите стандарти за качество се прилага следната процедура за определяне на максималната годишна средна концентрация на замърсителите:
1. определяне на подходящ фактор на безопасност за всеки от случаите, посочени в приложение 6, в съответствие с характера и качеството на наличните данни и ръководните принципи, посочени в утвърдена от министъра на околната среда и водите методика по прилагане на Наредба за реда и начина за оценка на риска за човека и околната среда от нотифицирани химични вещества (ДВ, бр. 110 от 2004 г.) и Регламент на Комисията (EC) № 1488/94 за оценка на риска за съществуващи вещества;
2. когато има налични данни за устойчивостта и биоакумулирането, те се вземат предвид при определянето на окончателната стойност на стандарта за качество на околната среда;
3. определеният стандарт се сравнява с всички данни от други теренни проучвания; в случай на аномалии изчисленията се преразглеждат за изчисляване на по-прецизни фактори на безопасност;
4. определеният стандарт се подлага на експертно и обществено обсъждане, допринасящо за изчисляване на по-прецизен фактор на безопасност.
Глава четвертая
ПРОГРАМИ ЗА МОНИТОРИНГ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ Чл. 21. (1) Програми за мониторинг на подземните води се разработват с цел съгласуван и изчерпателен преглед на количественото и химичното състояние на подземните води във всеки район за басейново управление.
(2) программах под пар. 1 включват програми за контролен и за оперативен мониторинг на химичното състояние на подземните води.
(3) Данните от мониторинга по ал. 2 са основа за идентифициране на значимите и устойчивите тенденции на замърсяване и насочването им в обратна посока
(4) Изчисленията за идентифициране на тенденцията се извършват за едно или група водни тела спрямо определено базово ниво.
(5) Насочването в обратна посока на идентифицираните тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители се доказва статистически, като се посочва нивото на достоверност. Чл. 22. (1) За мониторинг на количественото състояние се определят:
1. мрежи за мониторинг на подземните, включително минералните води;
2. гъстота на пунктовете за мониторинг за всяко водно тяло или група тела;
3. честота на мониторинга;
4. интерпретиране и представяне на количественото състояние на подземни води.
(2) Мониторингът на количественото състояние включва измерване на нивото на подземните води и/или на водните количества.
(3) Критериите за определяне на добро количествено състояние на подземните води се определят с наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите.
(4) За мониторинг на химичното състояние се определят:
1. мрежи за мониторинг на подземните, включително минералните води;
2. схема за полеви измервания и лабораторни изпитвания на качеството на подземните води в пунктовете от мрежата по т. 1, осигуряваща достоверност на резултатите и включваща:
а) основни показатели съгласно наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите, в т. ч. съдържание на кислород, стойност на рН, електропроводимост, нитрати, амоний;
б) допълнителни показатели, свързани с въздействието от човешка дейност върху подземните води във връзка с потвърждаване на оценката на риска водното тяло да не постигне целите за опазване на околната среда;
в) допълнителни показатели за характеризиране и опазване на трансграничните подземни води за всички цели на ползването им;
г) показатели при минералните води, определени съобразно специфичния състав на минералните води в находището или в определените в него водни тела;
д) честота и месеци на наблюдение, измерване и вземане на проби.
(5) Критериите за определяне на добро химично състояние на подземните води се определят с наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите.
(6) Нивото на достоверност и точност на резултатите от мониторинга на химичното състояние се оценява чрез приблизителни изчисления.
(7) Изчисленията по ал. 6 се посочват в плана за управление на речния басейн. Чл. 23. (1) Мониторингът на количественото и на химичното състояние на подземните води може да се извършва едновременно.
(2) Мониторингът на количественото състояние може да се провежда в други представителни за тялото пунктове. Чл. 24. (1) Програмите за мониторинг на подземните води се създават така, че:
1. задължително да обхванат подземните водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване и осигуряват средноденонощно водно количество повече от 100 m3;
2. да осигурят надеждна оценка на количественото състояние на всички подземни водни тела или група тела, включително на ресурсите на подземните води;
3. да осигурят последователен и изчерпателен преглед на химическото състояние на подземните води в рамките на всеки речен басейн;
4. да осигурят достатъчна информация за оценка въздействието на водовземането и естественото дрениране върху нивото на подземните води и на водните количества за подземните водни тела, определени като рискови;
5. да откриват наличието на значими и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на замърсителите, предизвикани от човешка дейност;
6. при определяне на гъстотата на пунктовете и честотата на измерванията, да се вземат предвид краткосрочните и дългосрочните изменения на подхранването на водните тела;
7. за трансграничните подземни води да осигуряват честота на измерванията, достатъчна за оценка на посоката на потока и водното количество, протичащо през държавната граница.
(2) За зоните за защита на водите по чл. 119а, т. 1 и т. 3, буква "а" от Закона за водите в програмите по ал. 1 се предвиждат допълнителни наблюдения, свързани със спецификата на съответната зона и в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 135, т. 2 и 5 от Закона за водите.
(3) Програмите за мониторинг на количественото състояние и за контролен и оперативен мониторинг на химичното състояние на подземните води съдържат финансов разчет за обезпечаване на изпълнението на планираните дейности. Чл. 25. Програмите за контролен мониторинг на химичното състояние на подземните води се изготвят въз основа на извършеното характеризиране и оценка на въздействието на човешките дейности върху подземните водни тела за:
1. допълване и потвърждаване на процедурата по оценка на въздействието и за осигуряване на информация, необходима за оценка на значимите и устойчивите тенденции в резултат от естествени изменения и от човешки дейности;
2. всеки период, за който се прилага планът за управление на речен басейн. Чл. 26. (1) Програмите за оперативен мониторинг се изготвят за установяване на:
1. състоянието на всички подземни водни тела и групи тела, определени като рискови;
2. наличието на всички предизвикани от човешка дейност тенденции за повишаване на концентрациите на всеки замърсител.
(2) Оперативният мониторинг се изпълнява в периодите между програмите за контролен мониторинг.
(3) Честотата на мониторинга по ал. 2 трябва да бъде достатъчна за откриване на съответните въздействия от човешка дейност, но не по-малко от веднъж годишно.
(4) Програмите за оперативен мониторинг се изпълняват за всяко от водните тела или група тела, идентифицирани като рискови въз основа на оценка на въздействието от човешка дейност и резултатите от контролния мониторинг. Чл. 27. (1) За оценка на химичното състояние на подземните води резултатите от мониторинга във всеки един пункт в рамките на едно водно тяло се обединяват за тялото като цяло.
(2) За химичните параметри, за които са определени стандарти за качество съгласно наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите, се изчислява средната стойност на резултатите от мониторинга във всеки пункт в подземното водно тяло или група тела.
(3) Средните стойности по ал. 2 се използват за представяне на съответствието с нивата за добро химично състояние. Чл. 28. (1) Представянето на резултатите от мониторинга за количественото и химичното състояние се извършва върху карти, които се прилагат към плана за управление на речния басейн.
(2) Върху картите по ал. 1 за количественото състояние се означават:
1. подземните водни тела с добро състояние със зелен цвят;
2. подземните водни тела с лошо състояние - с червен цвят.
(3) Върху картите по ал. 1 за химичното състояние се означават::
1. подземните водни тела с добро състояние със зелен цвят;
2. подземните водни тела с лошо състояние - с червен цвят;
3. подземните водните тела с идентифицирани значими и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители в резултат от човешка дейност - с черна точка;
4. подземните водните тела, при които е налице смяна на посоката на тенденцията - със синя точка.
(4) Количественото и химичното състояние на подземните водни тела могат да бъдат означени и върху една карта, върху която задължително се нанасят означенията по ал. 3, т. 3 и 4.
Глава пятая
МРЕЖИ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВОДИ Чл. 29. Мрежите за мониторинг на водите са елемент от програмите за мониторинг по глави II и IV и включват мрежа:
а) за валежи и повърхностни води, включително твърд отток;
б) за подземни води;
в) за морски води;
г) контролно-информационна система за състояние на отпадъчните води. Чл. 30. (1) Всяка от мрежите по чл. 29. се състои от станции и/или пунктове за наблюдение на състоянието на водите. За мрежата по буква "а" влизат станциите и пунктовете за наблюдение и прогнози на рисковите фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие на водите, а по буква "г" - станциите и пунктовете за мониторинг на отпадъчните води.
(2) Всяка мрежа с принадлежащите й станции и пунктове се отразява върху карта с определен мащаб.
(3) За всяка станция и пункт се изисква информационна карта, попълнена на хартиен и електронен носител.
(4) Формите и видът на съдържащата се в картите по ал. 3 информация са еднотипни за категориите води на територията на страната, определени в чл. 3 от Закона за водите, и се одобряват от министъра на околната среда и водите.
Раздел I
Мрежа за мониторинг на валежи и повърхностни води, включително твърд отток Чл. 31. Mрежатa за мониторинг на валежи обхваща наблюдението на:
1. валежите от облаците - дъжд, сняг, град, суграшица;
2. приземните валежи - роса, слана, поледица, скреж, мокра мъгла. Чл. 32. Мрежата по чл. 31 се състои от дъждомерни станции, които се изграждат с цел:
1. измерване количеството на падналия валеж за определено време;
2. определяне вида на валежа;
3. измерване продължителността на валежа;
4. оценка на връзката между валежите и количеството и качеството на повърхностните и подземните водни тела. Чл. 33. (1) Мрежата за валежи се създава по проект, при изготвянето на който се отчитат:
1. анализите по чл. 6, пункт. 3, т. 4;
2. броят и разположението на станциите така, че да дават необходимата достоверна информация за всички видове теренни форми - равнинни, хълмисти и планински райони, плата, склонове с различно изложение, морско крайбрежие, долини, за оценка на средногодишния валеж в обхвата на басейновата дирекция и на връзката между валежите, повърхностните и подземните води.
(2) проект под пар. 1 трябва да съдържа:
1. брой и разположение на станциите, нанесени върху карта;
2. географски координати;
3. техническа спецификация на средствата за измерване и наблюдение;
4. наблюдавани показатели;
5. норма на валежа, ако е определена;
6. информационна карта за станцията;
7. необходими финансови средства за оборудване на мрежата;
8. експлоатационни разходи за едногодишен период;
9. кадрово осигуряване. Чл. 34. (1) За всяка дъждомерна станция се съставя информационна карта, съдържаща следната основна информация:
1. местоположение на станцията;
2. географски координати;
3. вида на дъждомера и неговото оборудване;
4. данни за наблюдателя;
5. подробно описание, скица или план за разположението на различни обекти около нея;
6. режим и начин на предаване на информацията.
(2) Информационната карта по ал. 1 се съхранява от органите, които стопанисват станциите. Чл. 35. (1) В дъждомерните станции задължително се наблюдават и измерват:
1. количеството на валежа;
2. продължителността на валежа;
3. видът на валежа;
4. облачността;
5. метеорологичните явления;
6. снежната покривка;
7. качествен анализ на валежа.
(2) В станциите могат да се извършват и допълнителни наблюдения и анализи за:
1. интензивността на валежите;
2. силата, посоката и времетраенето на вятъра;
(3) Качествен анализ на валежа може да се извършва при необходимост в случаите на инцидентни замърсявания.
(4) Наблюденията върху валежите се съобразяват и с резултатите от анализите по чл. 6, пункт. 3, т. 4. Чл. 36. Редът и начинът за организиране на дейността за обслужване на дъждомерните станции и за провеждане на наблюдения за валежите за целите на управлението на водите се определят с инструкция от министъра на околната среда и водите. Чл. 37. Мрежата за мониторинг на повърхностни води се създава в съответствие с изискванията на глава II "Програми за мониторинг на повърхностните води". Чл. 38. Мрежата по чл. 37 се определя чрез:
1. броя и разположението на станциите и пунктовете;
2. информационна карта за всяка станция и пункт;
3. карта с разположението на пунктовете и станциите по водни тела. Чл. 39. (1) Станциите и пунктовете от мрежата по чл. 37 са на течащи и стоящи води.
(2) Станциите и пунктовете по ал. 1 трябва да гарантират представителност на данните за измерваните показатели.
(3) Станциите и пунктовете се разполагат така, че да характеризират състоянието на водните тела по отношение на:
1. хидроложките условия във водосбора им;
2. екологичното и химичното състояние на повърхностните води;
3. връзката на повърхностните води с валежите и подземните води;
4. връзката с други повърхностни водни тела;
5. твърдия отток. Чл. 40. Трайната маркировка на станцията или пункта по чл. 39 включва означение за принадлежността им към съответната басейнова мрежа за мониторинг и номерата им. Чл. 41. Наблюденията, които се извършват в станциите и пунктовете по чл. 39 се определят в програмите за мониторинг. Чл. 42. Наблюдения и измервания за определени в програмите по чл. 8 показатели чрез автоматични станции се проектират при възможност на трансгранични пунктове и във всички други случаи по преценка на басейновата дирекция.
Раздел II
Мрежа за мониторинг на подземните води Чл. 43. Мрежа за мониторинг на подземни води се разработва за всяко водно тяло или група водни тела в съответния район за басейново управление. Чл. 44. (1) Мрежата за мониторинг на подземните води се състои от пунктове:
1. кладенец или сондаж;
2. извор;
3. минна изработка;
4. дренаж.
(2) Пунктът трябва да гарантира достоверността на показателите за подземния воден обект, за който е проектиран.
(3) Пунктовете се разполагат в рамките на водното тяло, така че наблюденията в тях да характеризират:
1. естественото състояние на подземните води;
2. подхранването на подземните води и връзката им с повърхностните води;
3. връзката с водите от други подземни водни тела.
4. качеството на водите в подземното водно тяло.
(4) Нови пунктове се предвиждат само при отсъствие, недостатъчен брой и необходимост от смяна на съществуващи пунктове.
(5) Гъстотата на пунктовете от мрежите за мониторинг на подземните води се определя така, че:
1. за водните тела, идентифицирани като рискови, да включват достатъчно на брой пунктове за оценка:
а) на въздействията от водовземането и естественото дрениране на подземните води върху количественото им състояние;
б) на химичното състояние;
2. за трансграничните подземни водни тела, освен изпълнение на изискванията по т. 1, букви "а" и "б", броят на пунктовете да осигури и оценка на посоката на потока и количеството на подземните води, протичащи през държавната граница. Чл. 45. (1) За определяне мрежите за всяко подземно водно тяло се използват:
1. наличните данни за характеризиране на подземното водно тяло;
2. оценката на количественото състояние на водното тяло, включително ресурсите на подземните води;
3. оценката на химичното състояние на водното тяло, включително естествено повишените концентрации на вещества и въздействието на човешката дейност;
4. наличието и разположението на зоните за защита на водите;
5. резултатите от изпълнения мониторинг на подземните води.
(2) За мрежите по ал. 1, должны быть:
1. броят и разположението на пунктовете за всяко водно тяло, включително географските координати, надморската височина на терена и на точката на измерване;
2. взаимовръзките с други пунктове за мониторинг на водите;
3. конструкцията на пунктовете;
4. оборудването на пунктовете със стационарни съоръжения за измерване.
(3) За мрежите по ал. 1 се съставят:
1. карти с местоположение на пунктовете;
2. информационна карта за всeки пункт. Чл. 46. (1) Конструкцията на пункта включва подземното и надземното му оборудване, включително трайна маркировка, и:
1. съответства на предназначението на пункта;
2. осигурява надеждната му защита.
(2) Трайната маркировка на пункта включва означение за принадлежността му към съответната мрежа, номера на пункта и указание за собствеността му, както и трайно обозначение на точката за измерване.
В разделе III
Мрежа за мониторинг на морските води Чл. 47. (1) Мрежата за мониторинг на Черно море се състои от:
1. станции и пунктове за наблюдение на екологичното и химичното състояние на крайбрежните морски води и седименти;
2. пунктове за наблюдение на химичното състояние на териториалните морски води.
(2) Пунктовете по ал. 1, т. 1 се разполагат на определено разстояние от брега извън прякото въздействие на бреговата зона така, че да характеризират екологичното и химическото състояние на водите.
(3) Пунктовете по ал. 1, т. 2 се разполагат така, че да характеризират химическото състояние на териториалните морски води. Чл. 48. (1) Мрежата за мониторинг на Черно море трябва да осигурява:
1. класифициране на състоянието на водните тела в крайбрежни морски води;
2. оценки рисков;
3. оценка на дългосрочните промени в природните условия;
4. анализ и оценка на ефективността на съществуващите мрежи за мониторинг;
5. оценка на промените в състоянието на водните тела, определени в риск, в отговор на прилагането на мерки за подобряване и/или предотвратяване на влошаването;
6. изясняване на причините водните тела да не постигнат целите, където причините са неизвестни;
7. изясняване на обхвата и въздействието от инцидентни замърсявания;
8. използване за процеса на интеркалибрация;
9. опазване на защитените територии;
10. определяне на референтни условия.
(2) Броят и разположението на станциите и пунктовете се определят така, че наблюденията в тях да осигуряват получаването на достатъчна и достоверна информация за състоянието на морските води във времеви и териториален аспект, като се отчитат промените в естествените условия и на въздействието от човешка дейност. Чл. 49. Мрежите за мониторинг по ал. 1 и схемите за анализ трябва да осигуряват достатъчно ниво на статистическа точност и прецизност на резултатите, както и определянето на екологичното и химичното състояние на всяко отделно водно тяло. Чл. 50. (1) Дълбочините на вземане на проби във воден стълб в пунктовете се определят в зависимост от дълбочината в района.
(2) В пунктовете по чл. 47, пункт. 1, т. 1 пробите се вземат от повърхностния и придънния воден слой в пункта, както и достатъчно брой проби от междинния слой, за да се осигури представителност на резултатите от измерванията.
(3) В пунктовете по чл. 47, пункт. 1, т. 2 пробите се вземат от повърхностния и придънния воден слой в пункта или до границата на разпространение на кислорода в дълбочина, както и достатъчно на брой проби от междинния слой, за да се осигури представителност на резултатите от измерванията.
(4) За вземане на проби от зоната на термоклина се използва подходящо оборудване, което позволява определяне на дълбочината му чрез измерване на място.
(5) Обвързването на биологичния мониторинг в пунктовете с измервания на концентрациите на физико-химични елементи във води и седименти трябва да осигурява получаване на достатъчна и достоверна информация за зависимостта и баланса между тях.
(6) За осигуряване на измерванията е необходимо използването на най-добрите налични методи и оборудване за вземане на проби и за лабораторен анализ. Чл. 51. При необходимост от изследвания по чл. 6, пункт. 7 в програмите могат да се включват допълнителни биологични елементи - зоопланктон, рибна фауна, морски бозайници и орнитологични наблюдения. Те се включват по специфична схема в зависимост от необходимостта от определяне на въздействието от интродуцирани видове в екосистемата и зависимостите в хранителната верига. Чл. 52. (1) За осигуряване на финансова ефективност водните тела може да се групират за целите на мониторинга, ако са достатъчно подобни във всички важни характеристики, и групова оценка може да се прави чрез представителни проби.
(2) Всяка група от водни тела трябва да е индивидуална и да осигурява достатъчна точност при оценките.
(3) Решенията за групиране на водни тела трябва да включват оценка на хомогенността на групата и оценка на риска от погрешно класифициране на групата при осредняване на класификацията на всяко едно от водните тела. Чл. 53. Броят и разположението на станциите и пунктовете от мрежата за мониторинг на Черно море и на наблюдаваните показатели се съобразяват и с изискванията на международни конвенции, споразумения и програми, по които държавата е страна. Чл. 54. Разположението на станциите се съгласува с Министерството на транспорта и при необходимост с Министерството на отбраната.
Раздел IV
Контролно-информационна система за състоянието на отпадъчните води Чл. 55. Контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води включва обектите, формиращи отпадъчни води, които заустват в повърхностни води и подлежат на разрешителен режим по Закона за водите, както и тези, за които се изисква издаване на комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда. Чл. 56. (1) Контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води съдържа данни за:
1. обект, формиращ отпадъчни води;
2. вид на производството съгласно национален класификатор на икономическите дейности;
3. разрешително за водоползване, БУЛСТАТ на титуляря на разрешителното;
4. разрешително за заустване/комплексно разрешително, БУЛСТАТ на титуляря на разрешителното;
5. водния обект, в който се заустват отпадъчните води;
6. географските координати на мястото/местата на заустване;
7. годишно количеството на заустените отпадъчни води и измервателно устройство;
8. количественото и химическото състояние на заустените отпадъчни води от извършения мониторинг;
9. съоръжения за пречистване на отпадъчните води;
10. резултати от извършените контролни проверки, в т. ч. санкции и глоби;
11. контролираща регионална инспекция по околна среда и води;
12. контролираща басейнова дирекция.
(2) Информацията за състоянието на отпадъчните води в контролно-информационната система постъпва от:
1. собствения мониторинг, провеждан от лицата по чл. 61, пункт. 1, т. 1, 3 и 4;
2. мониторинга на отпадъчните води, провеждан съгласно чл. 151, ал. 4, т. 1 от Закона за водите. Чл. 57. Дейността по планирането на мониторинга на отпадъчните води се осъществява от басейновите дирекции, като по отношение на неговото провеждане и на възможностите за лабораторно изпълнение се съгласува със съответната/съответните регионална/и инспекция/и по околна среда и води и с Изпълнителната агенция по околна среда. Чл. 58. (1) Дейността по провеждане на мониторинга на отпадъчните води на национално ниво се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда.
(2) Дейността по провеждане на мониторинга на отпадъчните води на регионално ниво се осъществява от съответните регионални инспекции по околната среда и водите в границите на териториалния им обхват.
(3) Басейновите дирекции могат да участват по преценка в провеждането на мониторинга на отпадъчните води. Чл. 59. (1) Регионалните инспекции по околната среда и водите ежегодно дават предложения на съответната басейнова дирекция и на Изпълнителната агенция по околна среда за актуализиране на списъците на обектите, формиращи отпадъчни води, по чл. 151, ал. 4, т. 5 от Закона за водите.
(2) Списъците по ал. 1 се утвърждават от министъра на околната среда и водите. Чл. 60. Редът и начинът за събиране, предоставяне, съгласуване и обработка на информацията за състоянието на отпадъчните води се определят с инструкция на министъра на околната среда и водите.
Глава шестая
СОБСТВЕН МОНИТОРИНГ Чл. 61. (1) Собствен мониторинг на водите се провежда от:
1. титулярите на разрешителни за водовземане и/или ползване на водни обекти, в т. ч. на разрешителни за заустване на отпадъчни води и на разрешителни за отвеждане на замърсители в подземни води, издадени по реда на Закона за водите, ако това е предвидено в разрешителното;
2. юридическите лица с учредено особено право на водовземане на минерална вода - изключителна държавна собственост, ако това е предвидено в договора за концесия;
3. лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг с издадено решение по оценка за въздействие върху околната среда;
4. операторите на инсталации и съоръжения, които при условията в издаденото им комплексно разрешително по реда на ЗООС се задължават да провеждат собствен мониторинг на водите;
5. лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг по смисъла на наредбата по чл. 135, т. 5 от Закона за водите;
6. лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг във връзка с отстраняване на минали екологични щети;
(2) Собствен мониторинг на водите се провежда и от други лица, извън посочените в ал. 1, когато това се изисква по силата на издаден нормативен или административен акт. Чл. 62. (1) лиц по ст. 61, пункт. 1, т. 1 и 4 провеждат собствен мониторинг в съответствие с изискванията в разрешителните.
(2) При провеждането на мониторинга лицата по чл. 61, пункт. 1, т. 1 изпълняват програма, изискванията към която се определят в разрешителните, издадени по реда на наредбите по чл. 135, т. 1а., 2 и 13. Чл. 63. (1) лиц по ст. 61, пункт. 1, т. 3, 5 и 6 и тези по ал. 2 разработват план за провеждането на собствен мониторинг, съобразен с поставените условия в съответния акт, с който се изисква разработването на плана.
(2) При разработването на плана или изготвянето на комплексно разрешително се отчита и спецификата на наблюденията, регламентирани в наредбите по чл. 135, т. 4, 5, 7, 8 и 10 от Закона за водите.
(3) Планът или условията в комплексното разрешително за водите от депа за отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците се разработват и в съответствие с изискванията по приложение № 3 от Наредба № 8 от 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83 от 2004 г.). Чл. 64. (1) Съдържанието на плана или на условията в комплексното разрешително за собствен мониторинг на подземни и повърхностни води включва следните основни елементи:
1. описание на обекта, за който се извършва мониторинг;
2. разположение на пробовземните точки, респ. на пунктове за мониторинг, в т. ч. тяхното предназначение, местоположение, отразено на карта с подходящ мащаб, географски координати, конструкция;
3. наблюдавани показатели за количество и качество и средства и методи за тяхното измерване;
4. честота и продължителност на наблюденията, включително време на наблюдение;
5. информационна карта за всеки пункт;
6. условия за експлоатация на системата за мониторинг;
7. анализ на данните от мониторинга и форма на предоставяне на резултатите;
8. критерии за своевременно уведомяване;
9. функционални връзки по предоставяне на информацията от мониторинга;
10. други изисквания, поставени към съдържанието на плана, в зависимост от спецификата на обекта. Чл. 65. (1) Планът за собствен мониторинг се одобрява от органа, който го е изискал.
(2) При одобряване на плана или в разрешителните по чл. 61, пункт. 1, т. 1 и 4 се определя информацията, която лицата, провеждащи собствен мониторинг, са длъжни да предоставят за включване в информационната система за водите и в контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води, както и реда, начина, мястото и срока за нейното представяне. Чл. 66. Разходите за проектиране, изграждане и експлоатация на пунктовете за собствен мониторинг са за сметка на задължените лица по чл. 61, пункт. 1.
Глава седьмая
РЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ЕКСПЛОАТАЦИЯ, ПОДДРЪЖКА, КОМУНИКАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ И ЛАБОРАТОРНО ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ НА МРЕЖИТЕ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВОДИТЕ Раздел I
Експлоатация и поддържане на мрежите за мониторинг на водите Чл. 67. Експлоатацията на мрежите по чл. 29 включва дейности по тяхното стопанисване и обслужване. Чл. 68. Стопанисването на мрежите включва стопанисване на станции и пунктове за мониторинг. Чл. 69. (1) Стопанисването на станциите включва дейности по:
1. оценка на състоянието на станцията за мониторинг;
2. провеждане на профилактика;
3. планов ремонт;
4. авариен ремонт;
5. подобрение на оборудването на станциите;
6.подготовка на финансов разчет по обезпечаване на изпълнението на планираните в тях дейности.
(2) Стопанисването на пунктовете включва дейности по:
1. поддържане на терена в състояние, удобно за вземане на проби и полеви измервания и изследвания;
2. възстановяване на маркировка;
3. осигуряване и поддържане на достъп до пунктовете;
4. подготовка на финансов разчет по обезпечаване на изпълнението на планираните в тях дейности.
(3) Дейностите по ал. 1 и 2 се планират от директора на басейновата дирекция ежегодно до 30-о число на юли с оглед планиране и включване на съответните разходи в бюджета на Министерството на околната среда и водите за следващата година.
(4) Дейностите по стопанисване на мрежите за собствен мониторинг се изпълняват от лицата по чл. 61. Чл. 70. (1) Обслужването на мрежите включва дейности по:
1. наблюдения на количеството и вида на валежите;
2. планиране на пробонабиранията и измерванията;
3. наблюдения на нивата и количеството на повърхностните и подземните води;
4. отбор проб;
5. консервиране на пробите и транспортирането им до съответната лаборатория;
6. изпитване на проби;
7. текущ оглед на състоянието на водния обект, полеви изследвания и отразяване на наблюденията в протокол;
8. подготовка на финансов разчет по обезпечаване на изпълнението на планираните в тях дейности.
(2) Планирането на дейностите по ал. 1 се извършва от директора на басейновата дирекция, ежегодно до 30-о число на юли с оглед планиране и включване на съответните разходи в бюджета на Министерството на околната среда и водите за следващата година.
(3) Дейностите по обслужване на мрежите за собствен мониторинг се изпълняват от лицата по чл. 61.
Раздел II
Лабораторно обслужване на мрежите за мониторинг на водите. Осигуряване и контрол на качеството на данните Чл. 71. Изпитванията на проби се извършват от акредитирани лаборатории. Чл. 72. (1) Наблюденията, измерванията, вземането, консервирането и изпитванията на проби се извършват съгласно български или международни стандарти.
(2) В случаите, в които липсват български или международни стандарти, дейностите по ал. 1 се извършват по утвърдени от министъра на околната среда и водите методи.
(3) методов при номинальной. 2 се предлагат от Изпълнителната агенция по околна среда и се разглеждат и от Висшия консултативен съвет по водите. Чл. 73. (1) Измерванията, вземането на проби и анализите се извършват със сертифицирани прибори и съдове, подлежащи на периодичен метрологичен контрол или калибрирани съгласно утвърдени методики за вътрешно калибриране.
(2) Метрологичният контрол се извършва по реда на глава четвърта от Закона за измерванията. Чл. 74. (1) Всяка акредитирана лаборатория трябва да разполага с изградена система за управление, която регламентира мерките за контрол върху достоверността и точността на резултатите от изпитването.
(2) Съответната лаборатория изготвя програма за контрол на качеството на данните.
(3) Программа пар. 2 включва:
1. процедура за вътрешен контрол на качеството на данните - контролни проверки, контролни карти, използвани сертифицирани референтни материали и др.
2. процедура за външен контрол на качеството на данните - участие в междулабораторни сравнителни изпитвания поне веднъж в периода на акредитация. Чл. 75. Всички лаборатории, включени в мониторинга на водите, ежегодно представят в Изпълнителната агенция по околна среда до 30 ноември програмите по чл. 74, ал. 2 за оценка, контрол и обобщаване качеството на данните от мониторинга. Чл. 76. (1) Всички лаборатории, включени в мониторинга на водите, ежегодно представят на съответната басейнова дирекция:
1. резултатите от програмите по чл. 74, ал. 3, т. 2;
2. границите на откриване на използваните методи за анализи.
(2) Представяните резултатите от измерванията трябва да включват информация за:
1. крайните мерни единици;
2. комбинирана неопределеност;
3. доверителен интервал.
В разделе III
Информационно и комуникационно осигуряване на система за мониторинг на водите Чл. 77. Информационното осигуряване на система за мониторинг на водите включва:
1. събиране на информация от мрежите за мониторинг на водите и от мрежите за собствен мониторинг на басейново ниво и предаване на национално ниво;
2. съхраняване и организиране на информацията в информационна система за мониторинг на водите на басейново и национално ниво;
3. визуализация на информацията. Чл. 78. (1) Събирането на информацията включва данни за:
1. идентификация на пункта чрез информационна карта;
2. наблюдения и измервания;
3. характеристика на водния обект по време на вземане на проби и измерване;
4. вземане, консервиране и транспортиране на проби;
5. изпитвания на проби.
(2) Резултатите по ал. 1 се записват в протоколи за вземане на проби и протоколи за изпитване с унифициран формат съгласно изискванията за акредитация.
(3) В началото на всеки месец до 15-о число протоколите за вземане на проби и изпитване от наблюденията на мрежите за мониторинг на водите през предходния месец се предават от регионалните лаборатории към Изпълнителната агенция по околна среда в съответната басейнова дирекция на хартиен и магнитен носител. Чл. 79. Протоколите по чл. 78, пункт. 2 се събират и съхраняват от басейновите дирекции на хартиен носител и се организират в информационна система. Чл. 80. Информационната система за водите се организира и функционира на:
1. басейново ниво - в басейновите дирекции;
2. национално ниво - в Изпълнителната агенция по околна среда и в Министерството по околната среда и водите. Чл. 81. (1) Информационна система за мониторинг на водите обхваща:
1. специализирани бази данни от провеждания по реда на тази наредба мониторинг на водите;
2. специализирани бази данни от извършения мониторинг и контрол за състоянието на отпадъчните води от регионалните инспекции по околната среда и водите;
3. специализирани бази данни от провеждания мониторинг върху фактори на околната среда, използвани при оценката на състоянието на водите.
(2) Данные по номинальной. 1, т. 2 и 3 са обвързани с географската информационна система. Чл. 82. (1) Информационната система съдържа данни от информационната карта на пунктовете за мониторинг, както и данни за:
1. района за басейново управление на водите;
2. кода на пункта;
3. координатите на пункта;
4. подбасейна;
6. поречието;
7. водния обект;
8. типа на водното тяло;
9. характеристиката на обекта и метеорологичните условия по време на вземане на проби;
10. дълбочината на вземане на проби (за езера, язовири и морски води);
11. измерените нива и количества (за реки и подземни и отпадъчни води);
12. резултатите от изпитванията на проби.
(2) системы пар. 1 осигурява графични и таблични изходи за:
1. данните по ал. 1;
2. оценка на екологичното и химичното състояние на повърхностни води;
3. оценка на количественото и химичното състояние на подземни води;
4. оценка на риска водните тела да не постигнат поставените целите за опазване на околната среда;
5. оценка на риска от настъпване на неблагоприятни явления, свързани с водите;
6. статистическа обработка, моделиране, оценка, прогноза и предупреждение. Чл. 83. Визуализацията на информацията за оценка на състоянието се реализира чрез географска информационна система във вид на карта с оцветяване. Чл. 84. Данните за информационната система по чл. 82, ал. 1 се събират от:
1. басейновите дирекции - за мрежите за мониторинг на валежите, повърхностните и подземните води;
2. регионалните инспекции по околната среда и водите - за обектите, включени в контролно-информационна система за отпадъчните води, и фактори на околната среда, оказващи влияние върху състоянието на водите;
3. дирекциите на националните паркове - за компонентите и факторите на околната среда, оказващи влияние върху състоянието на водите;
4. контролиращият орган по издадените разрешителни по Закона за водите. Чл. 85. Басейновите дирекции извършват контрол и оценка на данните на басейново ниво. Чл. 86. Данните по чл. 84 се въвеждат в информационна система за мониторинг на водите на басейново ниво и се предават за въвеждане в системата на национално ниво. Чл. 87. (1) Всяко лице може да ползва данните за състоянието на водите по реда на чл. 180, пар. 2 от Закона за водите.
(2) Лицата, провеждащи собствен мониторинг и предоставящи данни за включване в информационна система за мониторинг на водите, могат да ползват информацията за състоянието на водите за конкретния район безвъзмездно. Чл. 88. (1) Комуникационното осигуряване на мониторинга на водите включва внедряването на съвременни информационни технологии и комуникации, осигуряващи обмена на информацията за състоянието на водите.
(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 се разработват проекти, съдържащи необходимите технически средства за комуникационно осигуряване на мониторинга на водите.
Глава восьмая
УПРАВЛЕНИЕ НА МОНИТОРИНГА НА ВОДИТЕ Чл. 89. (1) Мониторингът на водите се организира и ръководи от министъра на околната среда и водите.
(2) За целите на управлението на мониторинга министърът на околната среда и водите:
1. одобрява програмите за мониторинг на водите, разработени от басейновите дирекции;
2. координира провеждането на мониторинг на водите на национално и басейново ниво, в т. ч. на мониторинг на валежите и за наблюдение и прогнози на рискови фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие върху водите;
3. създава специализирани база данни, карти, регистри и информационна система за състоянието на водите на национално и на басейново ниво;
4. утвърждава методики за изследване на води в случаите, когато липсват български стандарти, както и методики за анализ на данните от мониторинг на водите;
5. издава периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси на Република България;
6. извършва оценки и прогнози за количеството и качеството на водите на национално ниво;
7. възлага определянето на национално ниво на стойностите на стандартите за качество на околната среда за основните замърсители, посочени в наредбата по чл. 135, т. 9 на Закона за водите.
(3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда:
1. провежда лабораторни и полеви из

HACCP.ru | Семинары, курсы и обучение | Финансирование проектов ЕС | Центр по обеспечению качества | Вопрос-Systems