РАСПОРЯЖЕНИЕ № 1 для спасательных работ в шахтах, химических и металлургических заводов
Какие из следующих задач с высоким приоритетом для вашей компании сейчас?









РАСПОРЯЖЕНИЕ № 1 для спасательных работ в шахтах, химических и металлургических заводов
РАСПОРЯЖЕНИЕ № 1 для спасательных работ в шахтах, химических и металлургических заводов
(Официальный секретаря по вопросу о. 56 от 18.07.1978 и - SG. 57 от 21.07.1978 в силу с 1.09.1978) Глава первая
ПРИМЕНЕНИЕ РАСПОРЯЖЕНИЯ Раздел I
Генеральный искусства. 1. Это постановление регулирует структуру, организацию и эксплуатацию систем добычи и gazospasitelnite услуг, спасательных станций и добровольных групп спасения и скорой помощи, именуемое в дальнейшем аварийно-спасательных служб, на подземные и поверхностные мины, минеральные геологоразведочных проектов, строительство туннелей, карьеров, которые осуществляется массовых взрывов, химических и металлургических заводов, фабрик и предприятий в эксплуатацию, независимо от их ведомственной подчиненности. ст. 2. Постановление не распространяется на учреждения Министерства обороны и Министерства внутренних дел .. 3. Те, в искусстве. 1 шт должны иметь резервный план по предупреждению и ликвидации аварий. Ст. 4. Министерств и других учреждений в целях организации деятельности аварийно-спасательных служб и скорой помощи в соответствии с требованиями настоящего Указа. Ст. 5. (1) В случае чрезвычайных ситуаций, для искоренения необходимо большое количество спасателей и значительных материальных действовать в соответствии с Правилами организации и управления аварийно-спасательных и аварийных восстановительных работ в случае стихийных бедствий и крупных промышленных аварий (Сизигия 51 1977).
(2) координации оперативной деятельности вызова помощи спасательных служб из других компаний, и аварийных объектов принимается ответственным менеджером в ликвидации аварии и глава горнодобывающей и gazospasitelnata офиса, где произошел несчастный случай. Ст. 6. (1) Для любого несчастного случая или смерти аварии управления предприятия должны информировать судебного преследования, Министерства внутренних дел, надзорных органов по охране труда и старших организации в соответствии с разделом I, пункт 12 Правил регистрации и представления отчетов об авариях (SG ул. 37 из 1966).
(2) До прибытия властей расследовать причины аварии или инцидента руководство предприятия обязано гарантировать факты, если это не угрожает жизни потерпевших или других лиц, как и когда она создает условия для за несчастный случай.
Раздел II
Цель minnospasitelnite услуг minnospasitelnite точек и добровольные группы minnospasitelni искусства. 7. По ограничению и ликвидации аварий, пожаров, внезапных сбросов угля и газа, хит рок, водопоя, оседание, нарушение вентиляции в шахтах, карьерах, минеральные геологоразведочных проектов, строительства тоннелей и других проектов, которые угрожают жизни и здоровью работников и министерств учреждений организовать аварийно-спасательные службы. ст. 8. Спасательные службы имеют следующие задачи:
1. спасение людей и оказание первой помощи в чрезвычайных ситуациях и авариях в шахтах;
2. ограничению и ликвидации аварий в шахтах, причины пожаров, взрывов, газа и угольной пыли, внезапные сбросы угля и газа, хит рок, водопоя, obrushvaniya и разочарования, нарушение вентиляции и других факторов, угрожающих здоровью и жизни;
3. проводить ремонтные работы по искоренению последствий аварий, связанных с использованием индивидуальной защиты органов дыхания;
4. выполнение технических операций, выдавая себя в шахтах и на поверхности сложной среде с ядовитыми и удушающих газов или других веществ;
5. участие в ликвидации аварий на поверхность, угрожая или горных выработок, расположенных в них или объектов.
6. проводить периодические проверки противопожарных барьеров, противопожарное оборудование и объекты (резиновые конвейерные ленты и т.д.) .. Запись результатов экспертизы в специальном журнале, и доклад главного инженера шахты;
7. участвовать вместе с властями огня при рассмотрении и утверждении планов по предупреждению и ликвидации аварий на шахтах и других объектов;
8. изучение планов по предупреждению и ликвидации аварий и участие в их практической реализации (моделирование);
9. с утвержденным графиком образцов депонированных пыли во взрывоопасных горных выработок и контроля проб газа из шахтного воздуха;
10. обучение новых спасателей и сделать мои владельца с новыми типами samospasiteli minnospasitelna и оборудования;
11. систематическое введение в шахтах и ползет по дороге для получения сотрудников в плане предупреждения и ликвидации аварий;
12. содействие в проведении научных исследований и экспериментальных случае minnospasitelno работы;
13. контроль состояния minnospasitelnata samospasitelite аппаратов и приборов для измерения парниковых газов в шахтной атмосферы;
14. организации, подготовки и контроля добровольных спасательных групп в мин. ст. 9. Minnospasitelni добровольных групп следующие задачи:
1. спасение людей и оказание первой помощи в чрезвычайных ситуациях и авариях;
2. ограничению и ликвидации чрезвычайных ситуаций и проведение восстановительных работ в условиях бескислородной среде или в присутствии ядовитых и удушающих газов и паров, а также других вредных веществ.
В разделе III
Цель и задачи gazospasitelnite услуг gazospasitelnite точек и добровольные группы gazospasitelni искусства. 10. Борьбе и ликвидации аварий на химических и металлургических заводов, заводов и предприятий, и других помещениях, где существует опасность бескислородной среде или возникновение ядовитых и удушающих газов и паров и других вредных веществ, министерств и ведомств организовать gazospasitelni услуг gazospasitelni gazospasitelni пунктов или групп добровольцев. ст. 11. Gazospasitelnite отделений и станций следующие задачи:
1. спасение людей и оказание первой помощи в несчастных случаев на работах, заводов, предприятий, мастерских и других объектов;
2. ограничению и ликвидации аварий в среду ядовитых и удушающих газов и паров или других вредных веществ;
3. разработка и осуществление защитных мер для предотвращения удушения, отравления, воспламенения газов и паров;
4. контроль и надзор в проведении технического ремонта и других работ, которые могут возникнуть ядовитые, удушающие или взрывоопасных газов и паров и других вредных веществ;
5. системы инспекций и контроля для обнаружения токсичных, удушающих или взрывоопасных газов и паров и вредных веществ в химических, металлургических заводов, заводов, фабрик, магазинов и помещений;
6. участвовать вместе с властями огня при рассмотрении и утверждении планов по предупреждению и ликвидации аварий на химических и металлургических заводов, заводов, фабрик и заводов;
7. изучение планов по предупреждению и ликвидации аварий и участие в их практической реализации (моделирование);
8. участие в разработке и осуществлении мероприятий по сокращению возникновения аварий и повышения безопасности работы на заводах, предприятиях, мастерских и производственных помещений;
9. обеспечение подготовки кадров для рабочих и инженерно-технических работников gazospasitelno дела;
10. оказание помощи в проведении научных исследований и экспериментальных случае gazospasitelno работы;
11. организации и управления добровольцев спасательных групп на предприятиях и учреждениях, где это необходимо;
12. хранения, технического обслуживания и контроля органов дыхания, возрождения и другого оборудования для персонала спасательной службы и органов дыхания, поскольку для использования работниками. ст. 12. Gazospasitelni добровольных групп следующие задачи:
1. спасение людей и оказание первой помощи в чрезвычайных ситуациях и авариях;
2. ограничению и ликвидации чрезвычайных ситуаций и проведение восстановительных работ в условиях бескислородной среде или в присутствии ядовитых и удушающих газов и паров, а также других вредных веществ.
Глава вторая
Организации, управления и кадровых служб спасения искусства. 13. (1) Любая компания, горных и аналогичных лицо, осуществляющее в подземной добычи или строительства подземных сооружений, необходимых для организации minnospasitelna точки обслуживания minnospasitelen или группы добровольцев спасения.
(2) В зависимости от количества и удаленности от мин и сайтов и возможностей для продвижения предприятия могут служить офисе или minnospasitelna с ним minnospasitelni точек присваиваются отдельным мин и проектов предприятия.
(3) Два или более горнодобывающих предприятий, расположенных в окрестности могут насладиться minnospasitelna службы при наличии согласия высшего руководства и контракта с лицом, к которому он организовал minnospasitelna службы. Ст. 14. (1) Любая химическая, металлургическая и другие лица, в которых существует риск бескислородной среде или возникновения токсичных, удушающих, взрывчатых и опасных веществ, необходимых для организации службы или после gazospasitelna gazospasitelen.
(2) два или более химических, металлургических и других предприятий могут служить gazospasitelna службы при наличии согласия высшего руководства и контракта с лицом, к которому он организовал gazospasitelna службы. Ст. 15. Для малых предприятий, заводов, шахт и других. Если Есть нет условий для minnospasitelna здания или gazospasitelna услуг или горно-gazospasitelni точек директора организовать добровольные добычи или gazospasitelni групп. Ст. 16. (1) группы добровольцев спасения могут быть созданы на фабриках, заводах, фабриках и других сайтах, хотя, как это отдельные услуги и услуги minnospasitelni gazospasitelni или горно-gazospasitelni точек.
(2) добровольных групп спасения в предыдущем пункте, должны быть включены в minnospasitelnite офисов gazospasitelnite и ведомств и спасательных станций и руководствуясь непосредственно начальники отделов и minnospasitelnite gazospasitelnite услуг или руководство спасательной станции. Ст. 17. Структура, численный состав и место minnospasitelnite gazospasitelnite управлений и департаментов должностей и спасательные спасательные группы добровольцев определяются степенью опасности для условий и процессов, число обеспеченных рабочих, пространственное распределение и рассредоточение средств и другие. Ст. 18. Структура, численность работников и адрес аварийно-спасательных служб утверждается старшим организации управления в координации с "Труда" в ДКС БТС и добровольные группы спасения - директор предприятия .. 19. Управления горных, металлургических, химических и других компаний, к которым она организовала аварийно-спасательных служб несут полную ответственность за несвоевременное и недостаточное снабжение дыхания, возрождения и другого оборудования, материалов, а также неспособность обеспечить их отделения. Ст. 20. (1) наименьшая организационная единица в спасательной службы является отдел.
(2) В minnospasitelnata отдел обслуживания состоит из старших спасителем отдела, пять спасателей (один из которых долг телефона), медицинская техника - спаситель и руководитель автотранспортного средства.
(3) В gazospasitelnata отдел обслуживания состоит из старших спасителем отдела, три gazospasiteli (из которых обязанность телефона) и водитель автомашины.
(4) minnospasitelniya сообщению одного отсека состоит из старших спасителем комнату, пять спасателей (один из которых находился на дежурстве по телефону) и водитель транспортного средства (для станций с численностью более 15 человек).
(5) gazospasitelniya сообщению одного отсека состоит из старших gazospasitel пространства, три gazospasiteli (из которых обязанность телефона) и водитель транспортного средства (для станций с численностью более 12 человек).
(6) добровольные группы minnospasitelna одного отсека состоит из пяти спасателей, один из которых отвечает за группу.
(7) добровольные группы gazospasitelna одного отсека состоит из трех спасателей, один из которых будет отвечать за палату. Ст. 21. (1) начальник службы minnospasitelnata назначен горный инженер с основными разработки полезных ископаемых и по меньшей мере три года опыта работы или подземный горный инженер с основными разработки полезных ископаемых и по крайней мере 5 лет подземного стажа.
(2) начальник отдела назначается gazospasitelnata инженер-химик (Металлург) при стаже работы не менее 2 лет или среднее химик техник (Металлург) при стаже работы не менее 4 лет.
(3) minnospasitelnata службы с численностью более 35 человек и gazospasitelnata службы с численностью более 25 человек, назначен заместителем начальника в предыдущем пункте. 1 и 2.
(4) В заряд minnospasitelniya или gazospasitelniya точке присваивается среднем техник (горной, химической и металлургической) в стаже работы не менее 2 лет или спасателя службы в качестве таковых не менее 5 лет.
(5) Старший спасителем добровольные спасательные группы назначается работник, по крайней мере образования osmoklasno и опыт работы не менее 3 лет. Ст. 22. (1) Руководитель (заместитель руководителя) minnospasitelnata службы gazospasitelnata или отдела, и ответственность за спасательной станции назначается директором компании и его непосредственных подчиненных.
(2) старший спасителем группа добровольцев спасатели назначаются директором компании и с учетом их руководителю.
(3) Отдых исполнительного персонала в minnospasitelnata службы, gazospasitelnata сервисных станций и спасательных групп добровольцев спасательных назначаются директором Общества по предложению главы minnospasitelnata службы gazospasitelnata заряда службы спасательного центра и старший спасителем добровольные группы спасения . ст. 23. Персонал minnospasitelnata служба состоит из:
1. Глава;
2. Заместитель начальника (на складе minnospasitelnata службы более 36 человек);
3. инженер - ответственный за дыхательный аппарат, возрождение;
4. механиком осмотр и техническое обслуживание приборов для контроля шахтного воздуха (metanometri, интерферометров детерминанты кислорода и т.д.).
5. Старший спасатель на службу (на дежурстве в то же время более чем один отсек);
6. Старший спасителем отсека;
7. спасателей;
8. врач или медицинская техника, спасатель с обучением в реанимации и травматологии (от состава службы minnospasitelnata более 35 человек):
9. водителей механических транспортных средств;
10. Хост и прочего вспомогательного персонала (для состава службы minnospasitelnata более 35 человек). Ст. 24. Персонал gazospasitelnata служба состоит из:
1. Глава;
2. Заместитель начальника (на складе gazospasitelnata службы более 25 человек);
3. Старший gazospasitel изменения (для обоих местах более чем из одного отсека);
4. механик (слесарь по ремонту оборудования);
5. Старший gazospasitel Департамента;
6. gazospasiteli;
7. лаборатории для анализа газов;
8. медицинской технике, спасатель с обучением в реанимации, промышленной токсикологии и травматологии (для gazospasitelni отделений с персоналом более 25 человек и в тех случаях, когда нет организованной день и ночь обязанность органов здравоохранения);
9. водителей механических транспортных средств;
10. Хост и прочего вспомогательного персонала (для состава службы gazospasitelnata более 25 человек). Ст. 25. Сотрудники спасательной станции состоит из:
1. заряда;
2. Старший спасителем отсека;
3. спасателей. ст. 26. Сотрудники добровольной спасательной группы состоит из:
1. Старший спасителем добровольных спасательных групп;
2. спасателей (в том числе один человек, отвечающий за добровольцев спасательного отряда для каждой рабочей смены). Ст. 27. Для спасателей в аварийно-спасательных служб могут быть укомплектованы:
1. от 23 - до 40-летнего возраста услуги minnospasitelnite minnospasitelnite точек и добровольные группы и minnospasitelni подземных опыт работы в качестве мастера экскаваторы, krepachi, слесари и elektroshloseri не менее 3 лет;
2. от 23 - до 45-летнего возраста услуги gazospasitelnite gazospasitelnite gazospasitelni точек и добровольные группы и опыт работы в химической, металлургических заводов и предприятий не менее 1 года;
3. Завершив по крайней мере osmoklasno образования;
4. подверглись медицинское обследование в соответствии с положениями действующего МНЦ;
5. прошел экспертизу в специальную программу для спасения шахты и gazospasiteli;
6. в возрасте после 50 лет - спасатели minnospasitelnite офисов minnospasitelnite и станций, и 55-летнего возраста - для спасателей из gazospasitelnite офисов gazospasitelnite и сообщения им быть назначен на другую подходящую работу искусства.. 28. Работники аварийно-спасательных служб по крайней мере один раз в год osvidetelstvuva органами здравоохранения для здоровья. Ст. 29. Каждая спасательная служба должна иметь:
1. Должность;
2. помещение с оперативно предназначение за съхраняване на апаратите и другата материална част;
3. помещение за зареждане на кислородни бутилки;
4. помещение за ремонт на апаратурата;
5. помещение за лаборатория за газови анализи (в случай че към предприятието няма лаборатория);
6. учебна зала;
7. учебен полигон (само за минноспасителните служби);
8. спални и сервизни помещения (само за минноспасителните служби);
9. складово помещение;
10. гараж за оперативните моторни превозни средства и санитарните линейки;
11. спортна площадка (само за минноспасителните служби). Чл. 30. Всеки спасителен пункт трябва да има:
1. служебно помещение;
2. помещение с оперативно предназначение за съхраняване на апаратите и другата материална част;
3. помещение за зареждане на кислородни бутилки;
4. спално и сервизно помещение (само за минноспасителните пунктове);
5. складово помещение;
6. спортна площадка (само за минноспасителните пунктове). Чл. 31. Всяка доброволна спасителна група трябва да има:
1. служебно помещение;
2. помещение за съхраняване на апаратите и другата материална част;
3. складови помещения.
Глава третья
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РЪКОВОДНИЯ И ИЗПЪЛНИТЕЛСКИЯ СЪСТАВ НА СПАСИТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ Чл. 32. Началникът на минноспасителната служба, на газоспасителната служба и отговорникът на спасителния пункт са длъжни:
1. да отговарят за обучението и боеготовността, да участвуват и да ръководят дейността на спасителните служби при ликвидиране на аварии в съответствие с изискванията на аварийния план, създалото се положение и тази наредба;
2. да изпълняват задачи, произтичащи от действуващите правилници, наредби и инструкции, отнасящи се до спасителната дейност и противопожарната охрана в рудниците, комбинатите, заводите, предприятията и другите обекти;
3. да упражняват контрол върху работата на подчинения им персонал;
4. да отговарят за обзавеждането, снабдяването и поддържането на спасителните служби с необходимите апарати, прибори и снаряжения, автомобили и др.;
5. да участвуват при разглеждането и утвърждаването на аварийните планове на рудниците, комбинатите, заводите, предприятията и другите обекти;
6. да предлагат назначаването на личния състав на спасителните служби, както и да правят предложения за награждаване или за дисциплинарни наказания;
7. съвместно с главния инженер на поделението да упражняват контрол по правилното използуване и съхраняване на дихателно-защитната апаратура в рудниците, комбинатите, заводите, предприятията и другите обекти;
8. да изготвят планове за периодична тренировка и да отговарят за тяхното изпълнение;
9. да провеждат изпити за приемане на спасители и да организират курсове за тяхната квалификация и преквалификация. Чл. 33. Заместник-началникът на минноспасителната служба или на газоспасителната служба е длъжен:
1. при отсъствие да замества началника на минноспасителната служба или на газоспасителната служба и да изпълнява задълженията и правата по чл. 32, т. 1 до 9;
2. да съдействува и да подпомага началника на минноспасителната служба или на газоспасителната служба по ликвидирането на аварии, както и по изпълнението на други задачи, възлагани от началника на минноспасителната служба или на газоспасителната служба. Чл. 34. Механикът на минноспасителната служба и шлосерът по ремонт на апаратурата на газоспасителната служба са длъжни:
1. да отговарят за изправността, регулировката, поддържането и ремонта на дихателната, съживителната, контролната и спомагателната апаратура в спасителните служби;
2. при отправяне на спасителите към обекта, в който е станала авария, както и по време на аварията на място да контролират комплектността на апаратурата и снаряжението, необходими за извършване на действията по ликвидиране на аварията;
3. да осигуряват достатъчен резерв от пълни кислородни бутилки и алкални патрони по време на спасителните действия и ликвидиране на аварията;
4. да провеждат обучения на спасители и инженерно-техническите работници за работа със спасителна, дихателна, съживителна и контролна апаратура. Чл. 35. Отговорникът на минно- и газоспасителния пункт е длъжен:
1. да отговаря за обучението и боеготовността на спасителите от спасителния пункт, да участвува и да ръководи техните действия при ликвидиране на аварии в съответствие с изискванията на аварийния план, създалото се положение, тази наредба и указанията на началника на минноспасителната служба и газоспасителната служба или отговорника по ликвидиране на аварията;
2. да отговаря за обзавеждането и снабдяването на спасителния пункт с необходимата апаратура и материална част и за нейното съхраняване и поддържане;
3. да участвува при разглеждане на аварийните планове на обектите, които обслужва спасителният пункт;
4. да упражнява контрол по правилното използуване и съхраняване на дихателно-защитната апаратура в обектите, които обслужва спасителният пункт;
5. да провежда тренировки със спасителите от спасителния пункт по програма, съгласувана с началника на спасителната служба, а за самостоятелните спасителни пунктове - съгласувано с прекия си ръководител;
6. да отговаря за правилното и своевременно водене на документацията;
7. всяко полугодие да съставя отчети за дейността на спасителния пункт, да прави предложения пред началника на спасителните служби или прекия си ръководител за подобряване работата на спасителния пункт. Чл. 36. Старши спасителят на доброволната спасителна група е длъжен:
1. да организира и ръководи дейността на доброволната спасителна група и да извършва работи, определени в тази наредба, инструкции, предписания и указания на прекия му началник;
2. да се грижи за обзавеждането, снабдяването, състоянието, изправността, зареждането и др. на спасителната техника и съоръжения;
3. да провежда обучението и тренировките, на доброволните спасители;
4. да участвува при разглеждането и приемането на плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии;
5. да отговаря за правилното и своевременно водене на документацията;
6. всяко полугодие да съставя отчети за дейността на доброволната спасителна група, да прави предложения пред ръководството на предприятието или пред началника на спасителните служби за подобряване на работата. Чл. 37. Старши спасителят на смяна в минноспасителната служба е длъжен:
1. да ръководи дейността на смяната съгласно даваните му от началника на минноспасителната служба указания да извършва работи, с определени от съответните предписания, инструкции и тази наредба;
2. при постъпване на смяна да се информира за състоянието на дихателната и съживителната апаратура и материалната част, включително и за моторните превозни средства;
3. по време на дежурство да провежда занятия със спасителите съгласно плановете за тяхната подготовка, тренировка и квалификация;
4. непосредствено да участвува и да изпълнява всички спасителни работи по време на спасяване и ликвидиране на аварии. Чл. 38. Старши спасителят на смяна (началникът на смяна) в газоспасителната служба е длъжен:
1. да ръководи дейността на смяната съгласно даваните му от началника на газоспасителната служба указания и да извършва работи, определени от съответните предписания, инструкции и тази наредба;
2. при постъпване на смяна да се информира за състоянието на дихателната и съживителната апаратура и материалната част, включително и моторните превозни средства;
3. да изпраща спасители с необходимите съоръжения по цеховете и обектите при извършване на ремонти и прегледи;
4. да изисква от завърналите се от работа в газоопасни места спасители наряд-допуските и да ги подрежда за съхраняване;
5. по указания на началника на газоспасителната служба да подменя аварийната газозащитна апаратура, раздадена по цеховете и обектите;
6. непосредствено да ръководи, да участвува и да изпълнява всички спасителни работи по време на ликвидиране на авария. Чл. 39. Старши спасителят на отделение в спасителната служба е длъжен:
1. да ръководи дейността на отделението. Той е пряко подчинен на старши спасителя на смяна в минноспасителната служба, газоспасителната служба или на отговорника на спасителния пункт;
2. да отговаря за боеготовността на отделението и да изпълнява всички спасителни работи през време на ликвидиране на аварии;
3. да провежда практическото обучение и тренировките на спасителите от отделението. Чл. 40. Спасителите от спасителната служба са длъжни:
1. да изпълняват всички спасителни работи и задачи в съответствие с указанията на прекия си началник;
2. да участвуват редовно във всички обучения и тренировки за ликвидиране на аварии;
3. да повишават професионалната и физическата си подготовка и да усъвършенствуват сръчността и умението си с оглед справяне при най-трудни и опасни положения;
4. да стопанисват, проверяват, поддържат и презареждат под контрола на механика или началника на спасителната служба личната апаратура с която работят (без спасителите от доброволните спасителни групи);
5. да знаят да оказват първа помощ на пострадалите при аварии. Чл. 41. Лекарят или медицинският техник е длъжен:
1. да познава дихателната и съживителната апаратура и да може да работи с тях;
2. по време на дежурство да запознава спасителите с начините на оказване на първа помощ и да следи за санитарното състояние на помещенията на спасителната служба;
3. при ликвидиране на аварии:
а) да оказва медицинска помощ на пострадалите на място и по време на пренасянето им;
б) да се грижи за незабавното им изпращане в здравно заведение;
в) да следи за здравословното състояние на спасителите. Чл. 42. Лаборантът от газовата лаборатория при спасителната служба или от химическата лаборатория на предприятието е длъжен:
1. да познава устройството и начина на действие с апаратурата за газов анализ и да може да извършва анализи на газовете, които са специфични за рудниците, комбинатите, заводите, цеховете и други обекти застрашаващи живота и здравето на работниците;
2. да знае свойствата на отровните и задушливите газове, пари и други вредни вещества и пределно допустимите им концентрации;
3. да извършва профилактични измервания по цехове и работни места съгласно утвърдения график (само за газоспасителната служба);
4. да вписва резултатите от анализите съгласно установената за това документация;
5. при концентрация на отровни и задушливи газове и пари и други вредни вещества над пределно допустимите незабавно да уведомява началника на смяната и началника на спасителната служба;
6. да знае да оказва първа помощ при отравяния, задушавания, химически и термични изгаряния и при попадане под напрежение. Чл. 43. Водачите на моторни превозни средства на спасителната служба са длъжни:
1. при явяване на работа да докладват на началника на спасителната служба състоянието на поверените им моторни превозни средства;
2. да се грижат за тяхната изправност;
3. да познават дихателната и съживителната апаратура и да могат да работят с нея при оказване на помощ. Чл. 44. В поделения, в които водачите на моторни превозни средства към спасителната служба са административно подчинени на съответните автотранспортни служби, назначаването им или преместването им на друга работа да става само със съгласието на началника на спасителната служба. Чл. 45. (1) При обявяване на тревога личният състав на спасителната служба е длъжен незабавно да се явява в служебните помещения и да се поставя на разположение на най-отговорното длъжностно лице, което се намира там в момента на обявяване на тревогата.
(2) Неявилите се при обявяване на тревога носят дисциплинарна и съдебна отговорност съгласно Кодекса на труда, Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания.
Глава четвертая
ОБУЧЕНИЕ НА РЪКОВОДНИЯ И ИЗПЪЛНИТЕЛСКИЯ СЪСТАВ НА СПАСИТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ Чл. 46. За поддържане боеспособността на спасителната служба да се провеждат теоретични и практически занятия както на ръководния, така и на изпълнителския състав. Чл. 47. Ръководният състав - началникът (зам.-началникът) и отговорникът на спасителния пункт на минноспасителната служба и газоспасителната служба, през две години да преминават по предложение на министерствата (ведомствата) 15-дневен курс по минно- и газоспасително дело, провеждан от Висшия минногеоложки институт. Чл. 48. (1) Изпълнителският състав ежегодно да се обучава по специална програма, одобрена от зам.-директора по производствено-техническите въпроси, която да обхваща теоретични и практически занятия.
(2) Програмата за обучение на изпълнителския състав да включва:
1. въпроси по състава на атмосферата, действие, последици и откриване на отровни и задушливи газове, пари и други вредни вещества;
2. дихателна и съживителна техника, начини на действие на филтриращи, изолиращи и съживителни апарати;
3. начини и действия за ликвидиране на аварии, предвидени в плана за предотвратяване и ликвидиране на авариите;
4. специфични дейности в среда с отровни и задушливи газове, пари и други вредни вещества при извършване на ремонти, проверки и др.;
5. оказване на първа помощ на пострадали при аварии.
(3) Годишният обем на обучението за минноспасителната служба и минноспасителния пункт не трябва да е по-малко от 150 часа за теоретичните и 300 часа за практическите занятия, а за газоспасителните служби и газоспасителния пункт - не по-малко от 100 часа за теоретичните и 50 часа за практическите занятия.
(4) Практическите занятия с дихателни и съживителни апарати се извършват в производствени условия в рудниците, комбинатите, заводите, предприятията, цеховете и другите обекти.
Глава пятая
ОБЗАВЕЖДАНЕ НА СПАСИТЕЛНАТА СЛУЖБА Чл. 49. (1) За изпълнение на задачите, регламентирани с тази наредба, спасителната служба да се обзавежда с дихателна, съживителна и контролно- измерителна апаратура, транспортно-технически средства, спомагателни съоръжения, инструменти и материали.
(2) Обзавеждането на едно отделение към минноспасителната служба или минноспасителния пункт се извършва съгласно приложение № 1.
(3) Обзавеждането на едно отделение към доброволната минноспасителна група се извършва съгласно приложение № 2.
(4) Обзавеждането на едно отделение към газоспасителната служба, газоспасителния пункт и доброволната газоспасителна група се извършва съгласно приложение № 3.
(5) За превозването на спасителите и материалната част спасителната служба се снабдява със следните автомобили:
1. специални аварийни автомобили с висока проходимост и с дежурна материална част;
2. санитарни линейки;
3. лек автомобил с висока проходимост за провеждане на профилактична дейност и за вземане на газови проби.
(6) Броят и видът на автомобилите да се определят от директора съгласувано с началника на спасителната служба. Чл. 50. (1) Автомобилите на спасителната служба се ползуват с неограниченост на движение по пътищата на страната, водещи към и от мястото на аварията, във връзка с това те трябва да бъдат снабдени със сигнални устройства (сирени, лампи и др.) и при възможност - с радиотелефон.
(2) Забранено е ползуването на автомобилите на спасителните служби и пунктове за други цели.
Глава шестая
ДЕЖУРСТВО В СПАСИТЕЛНАТА СЛУЖБА Чл. 51. (1) В спасителната служба да се установява задължително дежурство в зависимост от сменността на работата.
(2) Дежурството в спасителната служба да се носи от спасители по график, одобрен от началника на спасителната служба или от отговорника на спасителния пункт.
(3) Дежурството в доброволните спасителни групи, които не са в състава на спасителната служба, да се носи по график, одобрен от ръководителя на поделението. Чл. 52. Дежурният състав и материалната част трябва да са винаги в състояние на пълна оперативна готовност. Чл. 53. Минноспасителните служби, газоспасителните служби и спасителните пунктове трябва да имат авариен телефонен номер и сигурна телефонна връзка с поделенията си, които обслужват. За по-отдалечените обекти телефонната връзка може да бъде заменена с радиовръзка. Чл. 54. (1) Дежурството в минноспасителната служба се изпълнява най-малко от едно отделение в състав съгласно чл. 20, пункт. 2.
(2) Дежурството в газоспасителната служба се изпълнява най-малко от едно отделение в състав съгласно чл. 20, пункт. 3.
(3) Дежурството в минноспасителния пункт се изпълнява от едно отделение в състав съгласно чл. 20, пункт. 4.
(4) Дежурството в газоспасителния пункт се изпълнява от едно отделение в състав съгласно чл. 20, пункт. 5.
(5) Дежурството в доброволната минноспасителна група се изпълнява от едно отделение в състав съгласно чл. 20, пункт. 6.
(6) Дежурството в доброволната газоспасителна група се изпълнява от едно отделение в състав съгласно чл. 20, пункт. 7. Статье. 55. Освен редовното дежурство по преценка на ръководството на предприятието или обекта да се осигурява и домашно дежурство на още едно отделение при извършване на работи с повишена опасност. Личният състав на отделението трябва да се намира в домовете си или на други места, които се знаят, така че при първия сигнал за тревога отделението да може незабавно да се яви в службата. Чл. 56. (1) По време на дежурство спасителите в минноспасителната служба и минноспасителните пунктове се занимават с физическа подготовка, практически и теоретични занимания по специална програма под ръководството на старши спасителя на смяна или друго натоварено от началника на службата лице.
(2) По време на дежурство спасителите в газоспасителната служба и газоспасителните пунктове да дежурят при изпълнение на отговорни ремонти и прегледи и при извършване на други работи в среда с отровни, задушливи газове, пари и прах и да осъществяват профилактичен контрол за съдържанието на вредни газове, пари и други вредни вещества. Чл. 57. (1) Забранено е на спасителя, който е дежурен на телефона, да напуска поста си или да се занимава с други задачи.
(2) Дежурният спасител приема и предава всички служебни разпореждания и донесения. При получаване на съобщения за авария той е длъжен по най-бърз начин да събере колкото е възможно по-точна информация за станалото веднага след това да включи сигнал "тревога".
(3) След подаване на сигнала "тревога" дежурният на телефона е длъжен да уведоми началника на службата или неговия заместник за аварията и да чака по-нататъшни разпореждания. Чл. 58. (1) Оперативният състав на спасителната служба по възможност трябва да живее в район на предприятието, като жилищата се намират в една или няколко близко разположени квартири.
(2) Жилищата на оперативния състав трябва да имат телефонна връзка със службата или в тях да има алармен звънец, който да се задействува от службата.
Глава седьмая
ОБЯВЯВАНЕ НА ТРЕВОГА И ОПЕРАТИВНИ ДЕЙСТВИЯ Раздел I
Обявяване на тревога и оперативни действия на спасителната служба Чл. 59. (1) В спасителната служба да се подават три вида тревога - учебна, пробна и бойна.
(2) Сигналът за тревога в спасителната служба се подава от дежурния спасител чрез алармена звънчева инсталация, сирена или камбана.
(3) Сигналът за тревога в доброволната спасителна група се подава от старши спасителя на групата, а в негово отсъствие - от най-старшия ръководител на поделението или обекта чрез телефон или устно.
(4) Алармената инсталация за подаване на сигнал за тревога се изпробва най-малко един път в месеца и резултатите от изпробването да се записват в специален журнал. Чл. 60. Учебната тревога се подава по нареждане на началника на спасителната служба. Чл. 61. (1) Пробна тревога се подава по нареждане на директора (зам.-директора) на предприятието, началника на спасителната служба, на отговорника на спасителния пункт, служебни лица от висшестоящите държавни и обществени органи по охраната на труда.
(2) Подаването на пробна тревога да става чрез началника на спасителната служба. Чл. 62. Бойна тревога се подава от дежурния спасител при получаване на съобщение за станала авария или злополука, предизвикана от отровни и задушливи газове и пари и други вредни вещества. Чл. 63. (1) При подаване на сигнал за тревога личният състав на дежурното отделение е длъжен незабавно да се яви напълно съоръжен за водене на действия по ликвидиране на аварии на предварително определеното сборно място или при транспортното средство и да чака разпореждането на старшия началник.
(2) В минноспасителната служба и в доброволната минноспасителна група отделението, на което е дадена задача, да е съоръжено за работа в продължение на най-малко 4 часа в непригодна за дишане среда, а отделението в газоспасителната служба, в газоспасителния пункт и в доброволната газоспасителна група - най-малко за 2 часа. Чл. 64. След излизане на дежурното отделение от служебното помещение незабавно да се осигурява ново отделение на негово място и попълване на аварийния запас от технически средства и материали. Чл. 65. Пътуването до обекта, в който е възникнала аварията, да става по най-късия път, като автомобилите на спасителната служба и на спасителните пунктове се движат с включени отличителни светлинни и звукови сигнали. Чл. 66. След пристигане на обекта, в който е станала аварията началникът на спасителната служба, отговорникът на спасителния пункт или старшият спасител на доброволната спасителна група са длъжни веднага да се свържат с отговорния ръководител по ликвидиране на аварията за запознаване с обстановката, уточняване броя и местоположението на попадналите в аварията хора и за взетите до този момент мерки за тяхното спасяване. Въз основа на даденото му от ръководителя по ликвидиране на аварията оперативно задание ръководителят на пристигналата спасителна част незабавно запознава спасителите с обстановката и разпределя задачите за започване на оперативни действия. Той е длъжен да изпълнява само нареждането на отговорния ръководител по ликвидиране на аварията. Чл. 67. При големи аварии, чието ликвидиране изисква много сили и време, задължително се организира команден пункт, в който се намират отговорният ръководител по ликвидиране на аварията, началникът на спасителната служба, отговорникът на спасителния пункт и привлечените по тяхно поръчение специалисти. Чл. 68. (1) Отговорният ръководител по ликвидиране на аварията ръководи изцяло работата на всички участвуващи организации и лица и носи лична отговорност за нареждането и действията си.
(2) Нарежданията на отговорния ръководител, отнасящи се до спасителната част, да се дават само чрез началника на спасителната служба, чрез отговорника на спасителния пункт и старши спасителя на доброволната спасителна група, а при тяхно отсъствие - чрез най-старшия по ранг от личния състав на спасителната част, намираща се на мястото на провеждане на спасителните работи. Чл. 69. Когато отговорният ръководител по ликвидиране на аварията отсъствува, ръководителят на пристигналата спасителна част действува самостоятелно в съответствие с аварийния план и съобразно конкретната обстановка. Чл. 70. Началникът на спасителната служба и отговорникът на спасителния пункт или старши спасителят на доброволната спасителна група носят отговорност за организиране и провеждане на спасителните работи и за действията на участвуващите в ликвидиране на аварията. Чл. 71. След извеждане на хората от мястото на аварията и получаване на по-пълни сведения за обстановката да се разработва оперативен план за ликвидиране на аварията. Разработването на оперативен план е задължително, когато мерките, предвидени в аварийния план, се окажат недостатъчни или неприложими при новата обстановка. Чл. 72. (1) Оперативният план се разработва от отговорния ръководител по ликвидиране на аварията и от ръководителя на пристигналата на мястото на аварията спасителна част.
(2) При разногласие между двамата ръководители се изпълнява решението на отговорния ръководител по ликвидиране на аварията, доколкото то не противоречи на тази наредба. Чл. 73. Ако при провеждане на спасителните работи е настъпила промяна в обстановката, допуска се да се вземат решения и да се предприемат действия, които не са предвидени в аварийния и в оперативния план. Тези решения и действия трябва да се отразяват в оперативния журнал. Чл. 74. В командния пункт да се въвежда оперативен журнал, в който се записват:
1. времето на пристигане на спасителната част и численият й състав;
2. нареждания, давани от отговорния ръководител по ликвидиране на аварията;
3. часът на възлагане на задачите на изпълнителите на спасителните работи от ръководителя и краткото им съдържание;
4. имената на изпълнителите, които участвуват в спасителните работи;
5. аварийната обстановка и промените, които стават в нея през време на ликвидиране на аварията;
6. времетраенето, когато спасителите са били в обгазена среда, и кратко описание по изпълнение на задачите;
7. резултатите от анализа на газови проби и измерванията на температурата;
8. продължителността на ликвидиране на аварията и часът за освобождаване на спасителната част. Чл. 75. Оперативният журнал се води от предварително натоварено за това лице от инженерно-техническия персонал, определено от отговорния ръководител по ликвидиране на аварията. Със заповед се определя и заместникът на това лице. Чл. 76. При ликвидиране на големи аварии с участието на спасителни части от други предприятия по разпореждане на началника на спасителната служба личният състав преминава на казармен режим.
Раздел II
Оперативни действия на минноспасителната служба, минноспасителните пунктове и доброволните минноспасителни групи Чл. 77. (1) След запознаване с обстановката в района на аварията и по-специално със състоянието на вентилацията и на минните изработки да се организира подземна база за минноспасителната част.
(2) Базата по предходната алинея се устройва в изработка с чиста струя въздух в близост до границата, от която започва зоната с непригодна за дишане среда.
(3) В базата по ал. 1 да се разполагат дихателната и съживителната апаратура, съоръжения и материали, необходими за водене на спасителните работи.
(4) Базата по ал. 1 служи и за осъществяване на връзка на командния пункт с отделенията, извършващи спасителни работи. Тя трябва да има телефонна връзка с командния пункт. Чл. 78. (1) Отделението, което влиза в непригодна за дишане среда, се състои най-малко от 5 човека, един старши спасител на отделение и четирима спасители.
(2) Освен личните си дихателни апарати отделението да носи и един резервен дихателен апарат или два изолиращи самоспасители.
(3) Влизането в непригодна за дишане среда се извършва само с проверени дихателни апарати.
(4) Транспортирането на дихателните апарати се извършва в специални сандъци или калъфи. Ако дихателните апарати са доставени в базата с транспортни средства преди използуването им, трябва да бъдат още веднъж проверени. Чл. 79. Налягането на кислорода в бутилките да бъде не по-малко от 140 кг/смќ за апаратите, чието пределно налягане е 150 кг/смќ, и 190 кг/смќ - за апаратите с пределно налягане 200 кг/смќ. Чл. 80. Отправянето на отделението в непригодна за дишане среда се извършва, когато в базата е осигурено резервно отделение, намиращо се в пълна готовност. Изключение се допуска в случаите, когато се касае за спасяване на хора, и то при условие, че се очаква пристигане на резервно отделение. Чл. 81. Снаряжението, което носи отделението, да се разпределя равномерно между личния състав. Чл. 82. (1) При извършване на спасителни работи и действия по ликвидиране на аварии, както и при отиване и връщане спасителите да работят и да се движат близко един до друг.
(2) За изпълнение на отделни задачи старшият на отделението по преценка може да изпраща трима спасители.
(3) При движение на отделението в задимена среда се опъва въже за ориентиране. Единият край на въжето да се завързва на входа на изработката, а другият (свободният) да се издърпва напред. Ако видимостта е по-малка от 1 м, спасителите да се свързват помежду си с въжета.
(4) В случай че отделението се движи в участък със силно разклонени изработки, на характерни места да се оставят маркировъчни светлини или други подходящи знаци и сигнали.
(5) При движение на отделението да се следи за състоянието на изработките и на съоръженията в тях. Чл. 83. (1) При пристигане на мястото, в което отделението трябва да започне работа, старши спасителят да установява по показанията на манометрите какво количество кислород е изразходвано до момента на пристигането. За база да се взема показанието на манометъра на спасителя с най-голям разход на кислород.
(2) По време на работа старши спасителят на отделението е длъжен през 15 минути да проверява запаса от кислород в апарата на всеки спасител. Ако той установи, че запасът от кислород в някои дихателни апарати се приближава към удвоеното количество кислород, изразходвано за отиване до мястото на започване на работата, нарежда незабавното връщане. Чл. 84. През време на работа в обгазена среда, ако някой от спасителите се почувствува зле или в дихателния апарат на някой от тях се установи неизправност, работата се прекратява по нареждане на старши спасителя и отделението се връща в базата или се отправя към най-близката изработка, по която минава чиста струя. Чл. 85. Пределното време за работа в непригодна за дишане среда се определя от срока на действие на дихателните апарати, но не трябва да бъде повече от 4 часа. Чл. 86. (1) Веднага след работа с дихателни апарати на спасителите да се дава толкова часа почивка, колкото часове е работено с апаратите.
(2) При работа, извършвана при висока температура и влажност, да се дава удължена почивка по преценка на ръководителя на спасителната част.
(3) В изключително спешни случаи по преценка на ръководителя на спасителната част почивка на спасителите може да не се дава. Чл. 87. (1) При откриване на пострадали в обгазена среда помощ да се оказва най-напред на тези, които дават признаци на живот. Те да се включват незабавно в изолиращи самоспасителни или дихателни апарати, след което да се извеждат или изнасят на чиста струя за оказване на медицинска помощ.
(2) Починалите да се изнасят, след като спасителите са се убедили, че всички засегнати от аварията са намерени и живите са изведени или изнесени на чиста струя.
(3) На пострадалите, намиращи се в безсъзнание, да се прави изкуствено дишане до възстановяване на нормалното дишане.
(4) Изкуственото дишане се прекратява само по указания на лекари или ако в момента няма такъв - след появата на така наречените смъртни петна.
В разделе III
Разузнаване на обстановката Чл. 88. (1) Разузнаването на обстановката да се извършва за получаване на по-пълни и по-точни данни за характера, размера и развитието на аварията.
(2) При наличие на достатъчно данни и сведения за обстановката по преценка на ръководителя до ликвидиране на аварията и на началника на спасителната част разузнаване може да не се извършва.
(3) Отговорен за разузнаване на обстановката е ръководителят на спасителната част.
(4) Ръководителят на спасителната част дава конкретно устно нареждане, в което посочва задачите на отделението, определя неговото снаряжение, маршрут, начин на свръзка с базата, както и осигуряването на резервно отделение.
(5) Старши спасителят на отделението, който се изпраща за разузнаване на обстановката, да носи със себе си работния и вентилационния план на участъка, в който е станала аварията.
(6) При провеждане на спасителни работи в непознат обект по възможност в отделението трябва да има спасител-водач, който познава обекта. Чл. 89. Ако при отиване на разузнаване на обстановката отделението открие по пътя си пострадали от аварията, то е длъжно незабавно да им окаже помощ. Чл. 90. Когато изработката, по която се движи отделението, е с разрушен от аварията крепеж, спасителите са длъжни да възстановяват крепежа само дотолкова, доколкото това е необходимо за връщането им. Чл. 91. При пожар спасителите да събират информация за мястото, размера на пожара, посоката на неговото разпространение, видимостта, температурата на въздуха, състоянието на вентилационното съоръжение, отделянето на метан и др. Чл. 92. При експлозия на метан или на въглищен прах спасителите да установяват степента на разрушаване на изработката, състоянието на вентилацията и вентилационните съоръжения, наличието на пожарни огнища и др. Чл. 93. При внезапни изхвърляния на въглища и газ спасителите да установяват мястото и обема на изхвърлените въглища, интензивността на газоотделянето, разрушенията по крепежа и вентилационните съоръжения и др. Чл. 94. При пропадане спасителите да установяват характера и размера на пропадането, възможностите за бързо разчистване на материала, състоянието на проветряването и др. Чл. 95. При наводняване на изработки или при пробив на материал от затлачване спасителите да установяват мястото на пробива, обема на водата, респективно количеството на материала, разрушенията по изработките, състоянието на помпените съоръжения, възможностите да отвеждане на водата в други, по-ниско разположени изработки, влиянието на водата върху стабилността на изработките и др.
Раздел IV
Гасене и ликвидиране на подземни пожари Чл. 96. При гасене и ликвидиране на подземни пожари да се имат предвид:
1. наличието на хора зад пожарното огнище;
2. съществуващият до възникване на пожара вентилационен режим и възможността за промени в него вследствие поява на топлинна тяга;
3. газоотделянето (метаноотделянето);
4. скоростта на разпространение на пожара;
5. взаимното разположение на изработките в близост до пожара. Чл. 97. При пожар да се вземат мерки за:
1. отстраняване възможността за разпространяване отделящите се от пожара газове и други изработки, в които се намират хора;
2. намаляване активността на пожара и загасяването му;
3. предотвратяване на експлозии. Чл. 98. (1) След извеждане на хората на безопасно място усилията на спасителите да се насочват към преграждане разпространението на огъня към особено важни обекти (вход на шахтата, подземни подстанции, камери, складове и др.).
(2) На съоръженията, които вследствие на високата температура могат да се повредят или разрушат, да се устройват водни завеси. Чл. 99. (1) Гасенето на пожара да се извършва от страната на чистата струя. Заедно с това да се вземат мерки за спиране разпространението на огъня по изходящата струя чрез устройване на водни и мъглови завеси, изграждане на временни огнеустойчиви прегради и образуване на негорими пояси (зони) чрез извеждане по протежение на определено разстояние на дървения крепителен материал.
(2) Гасенето на пожара може да се извършва и от страната на изходящата струя, ако температурата на въздуха позволява това и ако в близост до пожарното огнище минава чиста струя.
(3) В глухи изработки се забранява гасенето на пожар откъм задната част на изработката. Чл. 100. (1) При гасене на пожар да се извършва системен контрол върху състава на температурата на въздуха в района на пожара.
(2) На контрол подлежи съдържанието на кислород, въглероден окис, въглероден двуокис, метан и водород. Контролът да се извършва по оперативен начин с мехче и ампули за съответните газове или по лабораторен начин. Чл. 101. При гасене на пожар по активен способ, т. е. чрез непосредствено въздействие върху пожарното огнище, да се спазва следното:
1. да се вземат мерки срещу падане на горящи маси от въглища или материал от тавана на изработката;
2. при гасене с вода подаването на водата се извършва от краищата към средата на пожарното огнище;
3. гасенето на запалени кабели, електродвигатели, трансформатори и други електросъоръжения да се извършва само след изключване на захранващо напрежение;
4. при източване и изгребване на горящи въглища от пожарното огнище крепежът да се подсилва в необходимия размер. Горящият материал да се извозва с вагони и да се осигурява непрекъснато оросяване на стените и пода на изработката с вода. Чл. 102. При гасене на пожари чрез изолиране на пожарното огнище да се спазва следното:
1. да се подбира най-подходящ режим на проветряване, осигуряващ безопасни условия на работа до изолиране на изработката;
2. мястото в изработката, където се правят преградите, да бъде в здрави напукани скали или въглища с най-малък профил (сечение) на изработката;
3. обемът на пространството, който ще се изолира, да бъде минимален;
4. изолиращите прегради да се изграждат при предварително направен подкоп с пода, стените и тавана на изработките. Дълбочината на подкопа във временните прегради да е в здраво място, но не по-малко от 0,3 м, а за постоянните прегради - не по-малко от 0,5 м в скала и 1 м във въглища;
5. постоянните прегради да се изграждат от тухли, бетонни блокове или лят бетон;
6. крепежът да се подсилва на разстояние 10 м от двете страни на изолиращите прегради;
7. през горната част на всяка преграда да преминават два тръбопровода - единият за вземане на газови проби и за измерване на налягането, а вторият - за евентуално подаване на инертен газ. В долната част на преградата да преминава тръбопровод с коленообразно огъната част, предварително напълнена с вода (воден затвор), за изтичане на водата. Чл. 103. Когато прековките (преградите) не осигуряват необходимата плътност и в изолираното пространство се просмуква въздух, то следва да се затлачи или запълни с вода. Чл. 104. (1) При гасене на пожар в рудниците, опасни поради отделяне на метан, непрекъснато да се контролират промените в количеството на постъпващия към пожарното огнище въздух и да се следи за концентрацията на метан, въглероден окис, въглероден двуокис, кислород и водород в изходящата от пожара струя.
(2) За да се избегне опасността от експлозии на метан и други горими газове по време на гасене на пожара, трябва да се прави изчисление на необходимото количество въздух, което трябва да се подава към пожарния участък, и на времето за натрупване и образуване на взривоопасна смес.
(3) При неблагоприятна промяна във вентилационния режим на пожарния участък спасителите да се изтеглят на безопасно място.
(4) Определянето на безопасното място да се извършва от отговорния ръководител по ликвидиране на аварията и от ръководителя на спасителната част. Чл. 105. Преди прилагане на активни средства за гасене на пожари отложеният в района на пожара въглищен прах да се измива или добре навлажнява с вода. Чл. 106. Горящ метан в глухи изработки или в подкоп да се гаси с вода, пяна, ръчни пожарогасители или инертен прах. Чл. 107. (1) При изолиране на пожар в изработки с проходяща вентилационна струя изолационната преграда от страната на постъпващата към пожара струя и тази от страната на изходящата от него струя по правило да се изграждат и затварят едновременно.
(2) В случаите, когато поради висока температура или силна задименост на изходящата струя е невъзможно изграждане на преграда, най-напред да се смени посоката на струята и тогава да се пристъпва към направа на преграда, като в нея се оставя прозорец за проветряване. След възстановяване на първоначалното проветряване да се изгражда преградата откъм постъпващата струя. Затварянето на прозорците за проветряване на двете прегради да се извършва едновременно. Чл. 108. (1) При възникване и на най-малка експлозия в пространството, което се изолира, работата по изграждане на преградите да се прекратява и спасителите да се извеждат на безопасно място.
(2) Работата може да продължи след извършване на изчисления за необходимото количество въздух и времето за образуване на взривоопасна смес в изолирания участък. Чл. 109. (1) Забранява се възстановяването на разрушени от експлозия изолационни противопожарни прегради, преди да се вземат нужните мерки за безопасност.
(2) При невъзможност за увеличаване количеството на въздуха и при съществуваща опасност от експлозия изолационните прегради да се изграждат на безопасно разстояние от огнището на пожара. Чл. 110. Пожарът да се счита за потушен, ако след възстановяване на нормалното проветряване на участъка в изходящата му струя няма въглероден окис и температурата на струята не се повишава.
В разделе V
Ликвидиране на последиците от експлозии на метан и въглищен прах Чл. 111. При експлозии на метан и въглищен прах действията на спасителната част да се насочват преди всичко към оказване помощ на пострадалите и отвеждане на хората от обекта, след което да се осигурява възстановяване на проветряването и загасяването на възникналите пожари. Чл. 112. Спасителните работи да се извършват с максимален брой отделения, а където условията позволяват - и с работници от производството. За най-бързо достигане до пострадалите спасителите да се отправят по входящата и по изходящата струя. Чл. 113. Ако в участъка, където са открити пострадали, проветряването е нарушено и има отровни или задушливи газове, на пострадалите да се поставят изолиращи самоспасители или дихателни апарати и по най-бързия начин да се извеждат оттам. Чл. 114. (1) Едновременно с извеждането на хората да се пристъпва към възстановяване на проветряването и към привеждане и изправност на вентилационните съоръжения и преди всичко на вратите и вентилационните мостове.
(2) Противопожарните заграждения в участъка, в който е станала експлозията, да се преглеждат и при необходимост да се възстановяват незабавно.
Раздел VI
Дейност при пластове, опасни по внезапни изхвърляния на въглища и газ Чл. 115. В забои, в които има голяма опасност от внезапни изхвърляния, по искане на главния инженер на рудника началникът на минноспасителната служба или на минноспасителния пункт да осигурява дежурство от спасители. Спасителите да следят поведението на забоя (газоотделяне, скален натиск, поява на признаци за внезапни изхвърляния на въглища и газ) и в случай на опасност да предупреждават и извеждат работниците от забоя на участъка. Чл. 116. При внезапни изхвърляния на въглища и газ да се спазва следното:
1. по най-бърз начин да се извършват разкриването и освобождаването на затрупаните от въглища или скална маса работници;
2. през време на извършване на спасителните работи да се наблюдава забоят, в който е станало изхвърлянето, с цел своевременното изтегляне на работниците при забелязване на признаци за повторно изхвърляне;
3. да се подава колкото е възможно по-голямо количество въздух в изработката и да се възстановява нормалното проветряване;
4. при внезапни изхвърляния, съпроводени с голямо газоотделяне, да се проверяват съседните забои за обгазени работници.
Раздел VII
Ликвидиране на последици от пропадания Чл. 117. (1) При ликвидиране на пропадания най-напред да се уточняват точният брой и местонахождението на пострадалите, да се установява връзка с пострадалите в пропадналото място чрез чукане, викане, стържене или по други начини, след което да се извършва сондиране за осигуряване на въздух.
(2) Прокарването на сондажи да става внимателно поради опасност от нараняване на пострадалите или от ново пропадане. Чл. 118. Достигането до пострадалите в пропадналото място да се осъществява посредством:
1. разчистване и направа на проход в пропадналия масив;
2. прокарване на нова обходна изработка в здрав масив;
3. пробиване на спасителен сондаж с минимален диаметър 480 мм, който да се извършва най-напред с диаметър 65 или 105 мм и след това да се разширява до 480 мм. Чл. 119. (1) При големи пропадания да се започва едновременно прокарване на няколко спомагателни обходни изработки при условие, че те взаимно не си влияят по устойчивост.
(2) Преди прокарване на изработките да се подсилва крепежът около пропадналата зона.
(3) По време на прокарване на изработките внимателно да се следи за състоянието на горнището (тавана) на стените и за проявите на скалния натиск с цел предотвратяване на повторно пропадане. Чл. 120. (1) Забранено е източването на материал при пропадания в стръмнозападащи пластове.
(2) Забранено е извършването на взривни работи при разчистването независимо от наклона на пластовете.
Раздел VIII
Ликвидиране на последици от пробиви на вода, материал от затлачване и др. Чл. 121. (1) При нахлуване на вода и наводняване на изработки незабавно да се извеждат работниците от най-ниските хоризонти, а след това - и от останалите.
(2) За извеждане на работниците да се използуват изработки, имащи връзка с по-горните хоризонти или с повърхността. Чл. 122. (1) След извеждане на работниците да се вземат мерки за спиране на по-нататъшното нахлуване на вода в изработките.
(2) За преграждане пътя на водата да се устройват временни прегради от торби с пясък, глина, инертен прах и други материали.
(3) При невъзможност да се спре водата тя да се насочва към по-нисколежащите изработки, от които работниците са вече изведени и в които няма ценни електросъоръжения и машини. Чл. 123. При нахлуване на вода в стари изработки спасителите да действуват с дихателни апарати поради опасност от отделяне на въглероден двуокис и сероводород. Чл. 124. На спасителите, които се изпращат за ликвидиране на последиците от нахлуване на вода, да се дават точни указания за разположението на изходите към по-горележащите хоризонти и за времето, за което най-ниските хоризонти могат да се напълнят с вода. Чл. 125. При опасност от наводняване на електрически уредби и съоръжения, преди да започнат спасителните работи, да се изключва захранващото напрежение. Чл. 126. (1) При невъзможност за изтегляне по изходните разработки работниците трябва да потърсят убежище в глухи комини.
(2) При спасяване на работници, потърсили убежище от наводнение в глухи комини, понижаването на водното ниво да се извършва постепенно поради опасност от рязко спадане на свръхналягането.
(3) В началото на сондаж, прокарван до комин, в който са потърсили убежище работници, трябва да има осигурително устройство (пренвентор) за херметизиране на сондажния отвор и регулиране на налягането в него. Чл. 127. (1) Разчистването на затлачени изработки вследствие на наводнения материал да се извършва едновременно от няколко места.
(2) При опасност от по-нататъшно затлачване да се устройват прегради с торби от пясък, глина или от крепежен материал. Чл. 128. Източването на затлачен материал от вертикални и наклонени изработки да се извършва само след предварително изградени бариерни прегради.
Раздел IX
Оперативни действия на газоспасителната служба, газоспасителните пунктове и на доброволните газоспасителни групи Чл. 129. (1) Оперативните действия на газоспасителната служба и на газоспасителните пунктове да обхващат:
1. действия, свързани с профилактиката;
2. действия при прегледи и ремонти в среда с отровни и задушливи газове и пари и други вредни вещества;
3. действия при ликвидиране на аварии.
(2) Оперативните действия на доброволните газоспасителни групи да обхващат:
1. действия при ликвидиране на аварии;
2. действия при извършване на ремонти в среда с отровни и задушливи газове и пари - само в изключителни случаи и при разпореждане на ръководителя на предприятието.
Раздел X
Действия, свързани с профилактиката Чл. 130. (1) Газоспасителните служби и газоспасителните
VIP КОМПАНИЙ
РИО-GROUP
Сертифицированные компании
Хемус-М SA
Сертифицированные компании
Weiss Profil Ltd
Сертифицированные компании
Sviloza н.э.
Сертифицированные компании