МИНИСТЕРСТВО продовольствия РАСПОРЯЖЕНИЯ И СЕЛЬСКОХОЗЯЙСТВЕННАЯ № 5
на 10 марта 2008
санитарных требований крупного рогатого скота и свиней в движении транспорта или между Болгарией и странами - членами Европейского союза, и для определения состояния здоровья регионов и сайтов происхождения, а также систем наблюдения
(Официальный С. 31. От 21.03.2008) Раздел I
Генеральная
Ст. 1. (1) Это постановление должно быть определено:
1. санитарных требований для крупного рогатого скота и свиней в перемещении и транспортировке между Болгарией и странами - членами Европейского союза (ЕС);
2. требования для определения состояния здоровья регионов и мест происхождения животных по пункту 1;
3. требования, которые применяются к обмену крупного рогатого скота и свиней между Болгарией и государствами-членами;
4. Требования к внедрению системы контроля;
5. дополнительных гарантий, предъявляемые к крупного рогатого скота и свиней в движение или транспорта.
(2) Это положение не распространяется на диких свиней.
Раздел II
Требования для передвижения и перевозки крупного рогатого скота и свиней между Болгарией и государствами-членами
Ст. 2. Поездки и перевозки крупного рогатого скота и свиней между Болгарией и государства-члены имеют право на национальной ветеринарной службы (NVS) с сертификатом, выданным официальным ветеринарным врачом, при условии, что:
1. проверяется личность и клиническое обследование официальный ветеринарный врач, в течение 24 часов, прежде чем покинуть области страны, из которой приходят территории крупного рогатого скота и свиней, и обзор показал, никаких клинических признаков заболевания;
2. крупного рогатого скота и свиней не приходят от проведения или области, которые по состоянию здоровья подлежит запрета или ограничений на тип;
3. крупного рогатого скота и свиней были определены в соответствии с требованиями постановления по ст. 51, пункт. 5 Закона о ветеринарной деятельности (LVA);
4. крупного рогатого скота и свиней на убой и не распространяются на другие ограничения, в рамках программы ликвидации инфекционных заболеваний;
5. крупного рогатого скота и свиней отвечают требованиям ст. 3, 4 и 5. Ст. 3. (1) движение крупного рогатого скота и свиней от места производства к месту назначения или не допускается контакт с парнокопытных животных с различным состоянием здоровья.
(2) Крупный рогатый скот и свиней перевозятся в транспортных средствах, отвечающих требованиям Правил № 26 от 2006 года условия для защиты и благополучия животных во время перевозки (Сизигия 23 из 2006) и ст. 16, пункт. 2. Ст. 4. Крупный рогатый скот и свиней сопровождается во время транспортировки к месту назначения на гигиенический сертификат в Приложении № 1. Ст. 5. (1) сертификат по ст. 4, должны быть выданы в соответствующей форме - Приложение № 1, официальный ветеринарный врач, после клинического обследования крупного рогатого скота и свиней на основе проведенных проверок, посещений и контроля проведения происхождения или в центр сбора информации.
(2) В отношении крупного рогатого скота и свиней Исходя из утвержденной сертификационным центром коллекции должны быть основаны на:
1. Официальный документ, содержащий информацию завершен официальный ветеринарный врач для проведения происхождения;
2. Сертификат показано в Приложении 1 и заверяется официальным ветеринаром для проведения происхождения.
(3) В отношении крупного рогатого скота и свиней, которые происходят из утвержденных холдинг участвует в системы наблюдения искусства. 20 сертификации должны быть основаны на:
1. Официальный документ, содержащий необходимую информацию завершены к утвержденным ветеринара для проведения происхождения;
2. сертификата в Приложении № 1 и сертифицирована утвержденной ветеринара для проведения происхождения.
(4) для документов в пунктах 1 и 2 официальный ветеринарный врач должен обеспечить, при необходимости, дополнительные гарантии, предусмотренные в этом постановлении будут выполнены.
(5) официальный ветеринарный врач, ответственный за сборку центр, выполняет необходимые проверки животных, прибывающих в центр.
(6) официальный ветеринарный врач фиксирует движения животных в системе Treysis даты выдачи сертификата. Ст. 6. (1) Транзит через пункт сбора в Болгарии крупного рогатого скота и свиней перевозимых из одного государства в другое государство-член должно быть разрешено, если они имеют завершен официальный ветеринарный врач страны происхождения свидетельство, отвечают соответствующим требованиям.
(2) официальный ветеринарный врач, ответственный за сбор центр транзита, полный нового сертификата, который будет представлен в государство назначения, размещения серийный номер оригинал свидетельства и применить его к оригинал свидетельства или заверенную копию.
(3) Срок действия сертификатов по номинальной. 2, как показано в статье. 4, стр. 2. Ст. 7. (1) Крупный рогатый скот и свиней предназначенных для разведения, если требования ст. 2, 3, 4 и 5 отвечают следующим требованиям:
1. остались в проведении происхождения в течение 30 дней, прежде чем загружать их, если они в возрасте до 30 дней - не оставил места происхождения с рождения;
2. при импорте от третьего лица отвечать требованиям настоящего Постановления;
3. при пересечении как транзитного проезда через центр сбора утвержденных в Болгарии, период сбора крупного рогатого скота и свиней за пределы проведения буква "" является не более чем за 6 дней;
4. сопровождается сертификатом и транспортировать как можно быстрее, чтобы государство-член конечный пункт назначения, где крупный рогатый скот и свиней импортированы из третьего лица в государстве-члене не партия в конечный пункт назначения;
5. когда крупный рогатый скот и свиней из третьих стран были помещены в проведении и не покинули 30 дней после размещения.
(2) импортируемых из третьих стран крупного рогатого скота и свиней не может быть поставлено в проведении до ветеринара ответственным за сайт, не находят, что они не ставят под угрозу здоровье других животных в центр.
(3) официальный ветеринарный врач, является проверка соблюдения требований в рамках пар. 1, с формальной идентификации и документация хранится для крупного рогатого скота и свиней. Ст. 8. Предназначен для разведения крупного рогатого скота в дополнение к требованиям ст. 2, 3, 4 и 5 отвечают следующим требованиям:
1. приходят из официально признан без туберкулеза стадо, и когда они старше 6 недель были отрицательными по борьбе с туберкулезом в исследования с внутрикожной туберкулиновой пробы осуществляется в течение предыдущего оставив стадо происхождения 30 дней в соответствии с Приложением № 2 , пункт 32, буква "D";
2. Они являются выходцами из государств-членов или их часть, официально признаны свободными от туберкулеза или от государств-членов или их часть, официально утвержденные программы наблюдения Европейской комиссии, проводящей испытания в пункте 1 не является обязательным;
3. случае не кастрированный крупного рогатого скота старше 12 месяцев и ближайшие от официально признанных бруцеллеза без стада, они показали, агглютинации оценка ниже 30 международных единиц (МЕ) в мл Brucella агглютинации (или любой другой процедуры экзамен, утвержденный Постоянным комитетом ветеринарной (AL) после принятия соответствующих протоколов), состоявшейся в 30 дней до выхода стада происхождения в соответствии с Приложением № 3, пункт;
4. испытания в соответствии с разделом 3 или любой другой тест утверждены после принятия соответствующих протоколов к процедуре Л. обязательными для крупного рогатого скота, происходящих из государств-членов или их часть, которая официально признана свободной от бруцеллеза, или государства-члена или его части, которые утвержденной системы контроля;
5. приходят из официально свободных от энзоотический бычьей фермы, и если они в возрасте старше 12 месяцев исследованы с отрицательным результатом для лейкоза отдельных исследований, проведенных в течение 30 дней до выхода проведение происхождения, изложенных в Приложении № 4;
6. рассмотрение пункта 5 не требуется, если скот происходят из государств-членов или их часть, официально признана свободной от энзоотический или государства-члена или его части, который утвердил программу наблюдения;
7. в любое время между оставив стадо отправления и прибытия в пункт назначения, животные не были в контакте с крупным рогатым скотом, которые имеют различные состояния здоровья. ст. 9. Крупный рогатый скот для убоя, должны в дополнение к требованиям ст. 2, 3, 4, 5 и 6 приходят из стада, официально свободных от туберкулеза крупного рогатого скота, официально свободных от энзоотический бычьего лейкоза и в случае некастрированных крупного рогатого скота - от стада, официально свободных от бруцеллеза искусства.. 10. (1) Крупный рогатый скот и свиней, предназначенных для убоя на его прибытия в Болгарию непосредственно приняты на бойню на убой в соответствии с требованиями охраны здоровья животных не позднее 72 часов с момента прибытия.
(2) Крупный рогатый скот и свиней, предназначенных для убоя, когда они прибывают в Болгарию с конечным пунктом назначения принимаются для сборки центр направляются непосредственно на бойни и резни не позднее 3 рабочих дней с момента прибытия в лагерь для интернированных.
(3) В период между их прибытия в лагерь для интернированных и прибывающих на бойню скот не должны вступать в контакт с парнокопытных животных, кроме тех, кто выполняет условия этого постановления. Ст. 11. (1) директоров региональных ветеринарных служб (РВС) в Республике Болгария незамедлительно уведомляет директор NVS в появления клинических признаков подозрительных на наличие заболеваний, перечисленных в приложении № 5.
(2) Каждый год к 31 мая NVS направлены в комиссии подробную информацию, возникающих на его территории в течение предыдущего календарного года заболеваний Приложение № 5, Приложение № 6, в том числе. и подробное описание программ мониторинга и ликвидации этих болезней. ст. 12. (1) Национальная ветеринарная служба, в случае их осуществления обязательной национальной программы по борьбе с одним из инфекционных заболеваний, перечисленных в приложении № 5, в отношении всех или части ее территории, могут представлять программы Европейской комиссии, заявив, в частности:
1. распространения заболевания в стране;
2. причин для проведения программы, важность болезни, расходы, понесенные для нее и возможные выгоды от его применения;
3. географический район, над которым эта программа будет реализована;
4. категорий статуса, который будет применяться к холдингов стандарты должны быть достигнуты в каждой категории и процедур проверки, которые будут использоваться;
5. процедуры для мониторинга реализации программы и результаты, представленные на Европейской Комиссии по крайней мере один раз в год;
6. действия, которые необходимо принять, если для какой-то причине или соответствующих холдинга утрачивает свой статус;
7. действия, которые необходимо принять, если результаты исследований, проведенных в соответствии с требованиями программы являются положительными.
(2), представленные программы NVS может быть изменен или дополнен Европейской Комиссии в эпидемиологической ситуации. Ст. 13. (1) Если страна или ее часть свободна от перечисленных в приложении № 6 заболеваний NVS представлены на Европейской Комиссии документации:
1. характер заболевания и история ее возникновения в стране;
2. Результаты наблюдения исследования, основанные на серологические, микробиологические, патологических или эпизоотического исследований, в которых правила требуют, чтобы они подлежат обязательному NVS информации;
3. период, в котором было установлено, что наблюдение;
4. период, в течение которых действовал запрет на вакцинацию против этой болезни и географические области, к которой относится запрет;
5. события в которой он находится, что отсутствие болезней.
(2) дополнительные гарантии, что Европейская комиссия определены после утверждения искусства. 12, пункт. 1, являются обязательными для Республики Болгария в обмен на крупный рогатый скот и свиней с государствами-членами.
(3) Национальная ветеринарная служба сообщила Европейской комиссии для новых вспышек.
В разделе III
Требования для сборки центров и условий для приема скота и свиней в них
Ст. 14. (1) центры коллекции утверждаются, если они отвечают требованиям пункта. 2.
(2) директор РВС утвержденных центр сбора информации в соответствии со ст. 137 из ветеринарной закона, при условии, что:
1. оснащен:
а) средства для погрузки и разгрузки;
б) объекты для полива и подкормки, проживание животных;
с) объектов для инспекции;
г) средства для изоляции;
е) оборудование для уборки и дезинфекции помещений и транспортных средств;
е) установки для хранения корма, навоз и постельные принадлежности;
г) системы сбора сточных вод;
ч) для офиса ветеринара в рамках пункта 3;
я) объекта, посвященный исключительно для этой цели при использовании в качестве центра сбора;
2. все объекты по пункту 1 материалы, позволяющие для легкой чистки и дезинфекции;
3. создаются условия для необходимых проверок и инспекций;
4. контракт с ветеринаром по уходу за рогатого скота и свиней;
5. имеет потенциал, который позволяет собирать не менее 40 животных.
(3) Каждый утвержденный центр сбора информации контролируются официальным ветеринаром или утвержденных назначенный директор РВС, на территории которого он расположен.
(4) Национальная ветеринарная служба предоставила Европейской комиссии копию реестра утвержденных центров коллекции. Ст. 15. (1) утвержденный центра сборки позволяют крупного рогатого скота и Свен, при условии, что Ассамблея центра:
1. расположен в области, которая не подпадает под действие запрета или ограничений на передвижение крупного рогатого скота и свиней;
2. Чистота и дезинфицировать перед использованием, как это контролируется официальным ветеринаром или утвержденных для сборки центра.
(2) утвержденные центром сборки позволяют крупного рогатого скота и свиней для разведения и преследований со стороны владельца или лица, ответственного за сборку центр, где они:
1. официально определены;
2. от стада, которые официально признаны, как туберкулез, бруцеллез и энзоотический или на убой, в соответствии со ст. 9.
3. сопровождается здоровья документов или сертификатов видов животных и животных категорий в соответствии с Приложением № 1.
(3) Ассамблея центра было проверено регулярно (по крайней мере один раз в месяц) обеспечить, чтобы требования к утверждению по-прежнему осуществляться.
(4) собственником или лицом, ответственным за сборку центр обязан на основе сопроводительных документов или номера идентификации животных или товарные знаки животных вошел в реестр или базу данных и храниться в течение не менее трех лет следующую информацию:
1. имени владельца, происхождения, даты въезда и выезда, номер и идентификации крупного рогатого скота или регистрационный номер проведение происхождения или стадо свиней происхождения ввода центра и назначения, для которых они предназначены;
2. регистрационный номер перевозчика и номер лицензии грузовик доставки или сбора животных из центра.
(5) Национальный ветеринарной службы зарегистрировать каждый утвержденный центр сбора, в соответствии со ст. LVA 137. Утверждение может быть ограничена определенными видами или животных для разведения или убоя животных. Национальная ветеринарная служба уведомляет списка Европейской комиссии утвержденных центров сбора и для каждого обновления.
(6) Национальная ветеринарная служба приостановлена или отозвана в соответствии со ст. 138, пар. 1 в случае невыполнения требований настоящей статьи или других положений Постановления. Официальное утверждение может быть восстановлена, когда NVS удовлетворен тем, что Ассамблея центр находится в полном соответствии со всеми положениями настоящего Постановления.
(7) Национальная ветеринарная служба создает условия во время работы центров сбора достаточных уполномоченных ветеринаров для выполнения всех задач.
Раздел IV
Требования для передвижения и перевозки крупного рогатого скота и свиней
Ст. 16. (1) Национальная ветеринарная служба предоставляется и передвижения крупного рогатого скота и свиней, перевозчикам для транспортировки животных по ст. 165, пар. 4 и транспортных средств официально утвержденного на основании ст. 162, пункт. LVA.
(2) Говедата и свинете се транспортират при следните условия :
1. транспортното средство е конструирано по начин, непозволяващ животинските екскременти, постеля или храна да се процедят или изпаднат от него;
2. транспортното средство е почистено и дезинфекцирано незабавно след всяко транспортиране на говеда и свине или че за всеки продукт, които би могъл да се отрази на здравето на животните и ако е необходимо преди всяко ново товарене на животни да се извършва дезинфекция с дезинфектанти, официално одобрени от НВМС.
(3) Превозвачите имат подходящи почистващи и дезинфекциращи съоръжения, одобрени от РВМС по ред, определен чрез инструкция от НВМС, включително съоръжения за съхраняване на отпадъци и тор или осигуряват документално доказателство, че тези операции са изпълнени от друга служба, одобрена от НВМС.
(4) Превозвачът е задължен да поддържа регистър, съдържащ следната информация, коятосе съхранява за период най-малко три години:
1. места и дати на товарене и име или наименование и адрес на стопанството или събирателния център, от където животните са били натоварени;
2. места и дати на доставка и име или наименование и адрес на получателя;
3. видове и брой транспортирани говеда и свине;
4. дата и място на дезинфекциране;
5. подробности на придружаващи документи (серийни номера и т.н.).
(5) Превозвачите писмено гарантират, че пратките от говеда и свине в нито един момент между напускането на стопанствата или събирателните центрове на произход и пристигането по местоназначение не са влизали в контакт с животни с по-нисък здравен статус.
(6) Националната ветеринарномедицинска служба задължава превозвачите писмено да декларират:
1. всички необходими мерки за изпълнение по тази наредба да се предприемат и по-специално разпоредбите, установени в този член, относно подходящата документация, която придружава говедата и свинете;
2. транспортирането на говедата и свинете е поверено на персонал, който притежава необходимите умения, професионална компетентност и познания.
(7) При транспортиране на говедата и свинете се спазват изискванията на Наредба № 26 от 2006 г. за условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им. Чл. 17. (1) Чрез поддържане на регистър НВМС гарантира пред Европейската комисия, че всички търговци са регистрирани и одобрени по реда на чл. 71 ЗВМД и имат издаден номер на одобрение, ако извършват търговия само с говеда и свине, които са:
1. идентифицирани;
2. предназначени за развъждане и идват от стада, официално признати за свободни от туберкулоза, бруцелоза и левкоза, или предназначени за клане, съгласно чл. 9.
(2) За целите по ал. 1 търговците гарантират, че говедата и свинете са надлежно идентифицирани и са придружени от здравни документи, подходящи за съответните видове.
(3) Допуска се придвижване и транспортиране на идентифицирани говеда и свине, които не отговарят на изискванията по ал. 2, само когато:
1. се отвеждат директно в кланица, без да преминават през други места или съоръжения, като клането им се извършва възможно най-бързо и са взети необходимите мерки за предотвратяване разпространяване на болест;
2. са предприети мерки, когато пристигнат в кланицата, да не влизат в контакт с други животни и да се колят отделно от другите животни в кланицата. Чл. 18. (1) Търговците на говеда и свине водят дневник, съдържащ:
1. име на собственика, произход на говедата и свинете, дата на закупуване, категория, брой и идентификация на говедата или регистрационен номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход на закупените животни;
2. регистрационен номер на превозвача, регистрационен номер на превозното средство, с което са транспортирани говедата и свинете;
3. име и адрес на купувача и крайно местоназначение на животните.
(2) Търговците на говеда и свине съхраняват копия от маршрутните планове на превозвача, копия от ветеринарните сертификати, придружаващи животните, и дневника по ал. 1 за срок 3 години.
(3) Търговците, които настаняват говеда и свине в собствени помещения:
1. осигуряват персонал, преминал обучение по прилагане и спазване на изискванията на тази наредба и изискванията за защита и хуманно отношение към животните, който да се грижи за говедата и свинете;
2. сключват договор с правоспособен ветеринарен лекар, който да извършва необходимите изследвания на говедата и свинете;
3. вземат всички необходими мерки за предотвратяване на разпространението на болести.
В разделе V
Изисквания към помещенията, предназначени за отглеждане на говеда и свине в животновъден обект на търговеца
Ст. 19. (1) Помещенията на търговеца за животни по чл. 18, пункт. 3 се одобряват по реда на чл. 137 ЗВМД.
(2) Помещения под пар. 1 се одобряват, при условие че:
1. са под контрол на официален ветеринарен лекар;
2. са разположени в район, който не е обект на забрана за придвижване на говеда и свине;
3. имеют:
а) място за изолиране на говедата и свинете в случай на поява на огнище на заразна болест;
б) подходящи съоръжения за разтоварване и ако е необходимо за подходящо подслоняване на говедата и свинете, като са осигурени условия, за тяхното поене с вода, хранене и за предоставянето на всякакво необходимо лечение; тези съоръжения са лесни за почистване и дезинфекция;
в) място за приемане и съхраняване на отпадъци от тор и постеля;
г) система за събиране на отпадъчните води.
(3) Съоръженията по ал. 2, т. 3 са от материали, позволяващи лесно почистване и дезинфекциране.
(4) Преди използване помещенията се почистват и дезинфекцират.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба прекратява или оттегля одобрението в случай на неизпълнение на този член или други разпоредби по тази наредба или други наредби относно здравните ограничения. Одобрението може да бъде възстановено, когато НВМС се увери, че търговецът напълно изпълнява всички съответни разпоредби на наредбата.
(6) Националната ветеринарномедицинска служба извършва редовни инспекции, за да гарантира пред Европейската комисия, че изискванията на настоящия член се изпълняват.
Раздел VI
Система за надзор
Ст. 20. (1) Националната ветеринарномедицинска служба въвежда система за надзор, която съдържа следните данни за:
1. стадата;
2. собственика или което и да било друго физическо или юридическо лице, отговарящо за съответния животновъден обект;
3. одобрения ветеринарен лекар или официално упълномощения ветеринарен лекар, отговарящ за животновъдния обект;
4. съответната РВМС;
5. официално одобрените от НВМС диагностични лаборатории;
6. компютърна база данни;
7. официалните ветеринарни лекари, които контролират кланиците, и официалните ветеринарни лекари, контролиращи одобрените събирателни центрове.
(2) Основна цел на системата по ал. 1 е да осъществи официално класифициране на животновъдните обекти, да поддържа актуалността на тази класификация чрез провеждане на редовни проверки, да събира епизоотични данни и да осъществява мониторинг върху болестите.
(3) системы пар. 1 е задължителна за всички животновъдни обекти на територията на страната. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава въвеждането в действие на тази система върху част от територията, съставена от един или няколко съседни района. Когато се ползва правото за прилагане на такова облекчение, придвижванията на говеда и свине към такава част от територията от други райони, които не са включени в тази система, са обект на разпоредбите по тази наредба.
(4) В системата по ал. 1 се регламентират правата и задълженията на ветеринарните лекари, които контролират и обслужват животновъдните обекти, на собствениците на животновъдните обекти, както и на всички други участници в тази система, включително и лицата, издаващи ветеринарните здравни сертификати.
(5) Системата по ал. 1 се утвърждава със заповед на генералния директор на НВМС и се представя на Европейската комисия за одобрение. Чл. 21. (1) Във връзка с въвеждане на системата за надзор по чл. 20 собствениците на животновъдни обекти са длъжни:
1. да осигуряват ветеринарно обслужване на обекта чрез договор с регистриран в РВМС практикуващ ветеринарен лекар;
2. при съмнение за наличие на заразна болест или болест, подлежаща на задължително обявяване, незабавно да уведомяват ветеринарния лекар по т. 1;
3. незабавно да уведомяват одобрения ветеринарен лекар за всички новопристигнали в неговия животновъден обект животни, за да дадат възможност на официално упълномощения ветеринарен лекар да провери дали статусът на стопанството може да бъде запазен;
4. да изолират говедата и свинете преди допускането им в животновъдния обект.
(2) Официалният ветеринарен лекар, обслужващ обекта:
1. редовно актуализира познанията си;
2. предоставя на собственика на животновъдния обект информация и съдействие за изпълнение на всички мерки, осигуряващи запазването на здравния статус на животновъдния обект в съответствие с програми, утвърдени от НВМС;
3. спазва изискванията за:
а) идентифициране и здравно сертифициране на животните от стадото, на животните, приемани в животновъдния обект, и на животните, предназначени за изнасяне;
б) задължително докладване на РВМС за заразните болести по животните, както и на всички други рискови фактори, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях или със здравето на хората;
в) установяване на причината за смърт на говедата и свинете и изпращане на проби в лабораториите за изследване;
г) хигиенните условия на стадото и на отделните единици за производство на селскостопански животни.
(3) Ако правилното функциониране на системата изисква това, НВМС може да ограничи отговорността на ветеринарния лекар по ал. 2 до определен брой стопанства или до определена географска област.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба съставя списъци на одобрени ветеринарни лекари и на одобрени стопанства, участващи в мрежата. Ако НВМС констатира, че участник в мрежата повече не изпълнява условията по ал. 1 и 2, неговото одобрение се спира или отнема, без да се отменят наказателните мерки, които могат да бъдат приложени. Чл. 22. (1) Регистърът, предвиден в системата по чл. 20, пункт. 1, съдържа следната информация за всяко животно:
1. идентификационен код;
2. дату рождения;
3. секс;
4. порода, вид и цвят на космената покривка;
5. идентификационен номер на майката или когато е внесено от трета страна, идентификационния номер, който му е даден след инспектиране, проведено по реда на Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти (ДВ, бр. 47 от 2006 г.), и отговарящ на идентификационния номер на произход;
6. идентификационен номер на животновъдния обект, в който е родено животното;
7. идентификационните номера, имената и адресите на собствениците на всички животновъдни обекти, в които животното е пребивавало, както и датата на всяка промяна на такъв животновъден обект;
8. дата на смърт или клане.
(2) Всеки животновъден обект има идентификационен номер, състоящ се от не повече от 12 цифри, отделно от кода на държавата и името и адреса на стопанина.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява достъп до базата данни по всяко време за проверка на следната информация:
1. идентификационните номера на всички животни от вида говеда, които присъстват в съответния животновъден обект, или когато се отнася за групи прасета - регистрационния номер на животновъдния обект на произход или на стадото на произход, както и номера на ветеринарно-здравния сертификат, когато такъв се прилага;
2. списък на всички свързани с всяко говедо промени на животновъдните обекти, като се започне от животновъдния обект на раждане или на животновъдния обект на внос, когато животното е внесено от трета страна, като за групите прасета това е регистрационният номер на последния животновъден обект или последното стадо, а за внесените от трети страни животни - животновъдният обект на внос.
(4) Цифры под пар. 3 се съхраняват в продължение на най-малко 3 години след смъртта на говедата или след въвеждането на запис, като това се отнася и за записи на прасета. Чл. 23. (1) Ако се установи, че изискванията по тази наредба не са били спазени, РВМС, на чиято територия е установено нарушение, предприема всички мерки за опазване на здравето на говедата и свинете и разпространението на болестта.
(2) Регионалната ветеринарномедицинска служба предприема мерки за:
1. приключване на пътуването или за връщане на говедата и свинете към първоначалния пункт на изпращане по най-прекия маршрут, при условие че този вид действия не би застрашил допълнително здравето или хуманното отношение към животните;
2. настаняване на говедата и свинете на подходящо място, където да получат необходимите грижи в случай на прекъсване на пътуването;
3. предприемане на действия за клане на говедата и свинете; местоназначението и използването на животните след клане се определят:
а) в съответствие с разпоредбите по Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.);
б) в съответствие с разпоредбите по Наредба № 20 от 2006 г. за изискванията към дейностите, извършвани на всички етапи от събирането до обезвреждането на странични животински продукти и продукти, получени от тях, както и тяхната употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване (ДВ, бр. 18 от 2006 г);
в) когато се прилагат разпоредбите по Наредба № 20 може да се даде срок на собственика или негов представител с цел привеждане в съответствие с нормите, преди да се прибегне до последната възможност.
Раздел VII
Официално свободен от туберкулоза животновъден обект и район
Ст. 24. Животновъден обект, в който се отглеждат говеда, е официално свободен от туберкулоза, ако:
1. всички говеда в животновъдния обект не показват клинични признаци за туберкулоза;
2. всички говеда над 6-седмична възраст са реагирали отрицателно на най-малко две интрадермални изследвания с туберкулин, направени в съответствие с приложение № 2, първото - 6 месеца от ликвидирането на заразяването в животновъдния обект, а второто - 6 месеца по-късно, или, ако стадото е било събрано единствено от говеда, които произхождат от официално свободни от туберкулоза стада, първото изследване се провежда най-малко 60 дни след събирането, а второ не се изисква;
3. след извършването на първото изследане по т. 2 нито едно говедо над 6-седмична възраст не е било въведено в животновъдния обект, освен ако не е реагирало отрицателно на интрадермално изследване с туберкулин, проведен и оценен съгласно приложение № 2 и изпълнен или 30 дни преди, или 30 дни след датата на неговото въвеждане в животновъдния обект; в последния случай животното трябва да бъде физически изолирано от другите животни от стадото, за да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с другите животни, докато не се докаже, че резултатът е отрицателен. Чл. 25. (1) Статусът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект по чл. 24 се запазва от НВМС, ако:
1. условията по чл. 24, т. 1 и 3 се спазват;
2. говедата, които се въвеждат в животновъдния обект, произхождат от обекти, признати за офицално свободни от туберкулоза;
3. всички говеда в животновъдния обект, с изключение на телетата на възраст под 6 седмици, родени в същия животновъден обект, се изследват за туберкулоза всяка година в съответствие с посоченото в приложение № 2.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да промени честотата на профилактичните изследвания за контрол на туберкулозата на територията на страната или на част от нея:
1. ако общият брой, определен от НВМС на 31 декември всяка година, на говеждите стада, които са заразени с туберкулоза, не превишава повече от 1 % за съответния район през двугодишен период на наблюдение, интервалът на извършване на изследването за туберкулоза може да се увеличи на две години, а мъжките животни, предназначени за угояване в стадото, които се отглеждат отделно, не се подлагат на туберкулиново изследване, при условие че идват от официално свободни от туберкулоза стада и НВМС гарантира, че мъжките животни, предназначени за угояване, няма да бъдат използвани за разплод, а ще бъдат изпращани директно за клане;
2. ако общият брой на говеждите стада, които са заразени с туберкулоза, определен от НВМС на 31 декември всяка година, за определен район, не превишава повече от 0,2% средно през последните двегодишни периоди на надзор, интервалът между рутинните тестове може да бъде увеличен на 3 години;
3. ако процентът на заразени стада говеда за определен район не е повече от 0,1 % средно през двата последни тригодишни периода на надзор, интервалът между рутинните тестове може да бъде увеличен на четири години и/или възрастта, на която животни трябва да преминат през тези тестове, може да бъде увеличен на 24 месеца.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да увеличи честотата на интрадермалното изследване на територията на страната или на част от нея, в случай че има увеличено заразяване от туберкулоза по говедата. Чл. 26. (1) Статусът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се преустановява със заповед на генералния директор на НВМС, когато:
1. не се изпълняват изискванията по чл. 24;
2. животното се счита, че е реагирало положително на рутинен туберкулинов тест, или в случай на туберкулоза е бил диагностициран при рутинен следкланичен преглед.
(2) В случая по ал. 1 статусът остава преустановен, докато всички останали животни на възраст над 6 седмици не реагират отрицателно на най-малко два официални интрадермални туберкулинови теста в съответствие с приложение № 2, първият, направен най-малко два месеца след заколване на последното положително реагирало говедо от стопанството, а вторият - най-малко 42 дни след първия.
(3) Ако по време на интрадермално туберкулиново изследване едно или повече говеда реагират положително и няма данни, че болестта туберкулоза е причина за тази реакция, реагиралите говеда се проучват подробно, като се проследява и проверява движението на всички реагирали говеда в стадото и всяко предишно стадо, в което са пребивавали, като се извършват всички изследвания, включително подходящи следкланични тестове и лабораторни изследвания.
(4) Докато изследванията се извършват, официалният статус на свободното от туберкулоза стадо се преустановява до получаването на резултати от лабораторните изследвания или туберкулиновите тестове, които да изключат наличието на туберкулоза по говедата. Ако наличието на туберкулоза не е потвърдено, статусът на стадото може да бъде възстановен.
(5) Ако рутинният тест на стадото по чл. 25, пункт. 1, т. 3 не е бил направен навреме, статусът на стадото не се прекъсва, при условие че тестът е направен не по-късно от 60 дни от деня, когато е трябвало да бъде направен първоначално и при условие че последващите тестове се осъществят в съответствие с първоначалния график.
(6) Стадото включва говеда с неустановен статус, както е описано в приложение № 2, т. 32, буква "б". В този случай статусът на стадото остава преустановен, докато статусът на всяко говедо в него не бъде изяснен. Чл. 27. (1) Статусът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се отнема със заповед на генералния директор на НВМС, ако се потвърди наличието на туберкулоза чрез изолирането на Микобактериум бовис (M.bovis) при лабораторно изследване.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба отнема статуса, ако:
1. не са спазени изискванията по чл. 24;
2. са открити типични изменения за туберкулоза при следкланичен преглед;
3. епизоотологичното проучване доказва наличие на заразяване;
4. е необходимо с цел контролиране на туберкулозата по говедата.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба проследява и проверява всяко стадо, за което се счита, че има епизоотична връзка със заразения животновъден обект.
(4) Статусът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се отнема със заповед на генералния директор на НВМС до извършване на механично почистване и дезинфекция на помещенията и съдовете и всички животни, по-възрастни от 6 седмици, реагират отрицателно на две последователни изследвания за туберкулоза, като първото се извършва най-малко 60 дни, а второто - най-малко четири месеца и не повече от 12 месеца след отстраняването на последното положително реагирало говедо. Чл. 28. (1) Територията на Република България или район от нея се признава за официално свободна от туберкулоза, ако:
1. относителният дял на заразените стада говеда не е повече от 0,01% в продължение на 6 последователни години и най-малко 99,9% от стадата са били обявени за официално свободни от туберкулоза в продължение на 10 години;
2. всяко говедо е идентифицирано;
3. на всички говеда, предназначени за клане, се извършва кланичен месопреглед от официален ветеринарен лекар;
4. спазени са процедурите за преустановяване и отнемане на статута на официално свободно от туберкулоза стадо.
(2) При промяна в положението по отношение на туберкулоза в страната или регион от нея Европейската комисия може да приеме решение за отнемане на статуса на свободна от туберкулоза територия. Чл. 29. (1) Територията на Република България или район от нея запазват официалния статус на свободни от туберкулоза, ако условията по чл. 28, пункт. 1 продължават да се спазват.
(2) Ако има данни за значителна промяна в ситуацията по отношение на туберкулозата в Република България или район от нея, който е бил признат, като официално свободен от туберкулоза, Европейската комисията може да вземе решение за прекъсване или възстановяване на статуса, което изисква да бъдат провеждани редовни интрадермални изследвания с туберкулин.
Раздел VIII
Официално свободен от бруцелоза животновъден обект и район
Ст. 30. (1) По смисъла на този член "говеда" са всички говеда по 2, т. 2 с изключение на мъжки говеда за угояване, при условие че те са от официално свободни от бруцелоза стада и че НВМС гарантира, че мъжките говеда за угояване няма да се използват за разплод, а ще бъдат изпращани директно за клане.
(2) Животновъден обект, в който се отглеждат говеда, е официално свободен от бруцелоза, ако:
1. в него няма говеда, които са били ваксинирани срещу бруцелоза, с изключение на женски говеда, ваксинирани най-малко преди 3 години;
2. всички говеда са били свободни от клинични признаци на бруцелоза за най-малко 6 месеца;
3. всички говеда над 12-месечна възраст са били подложени на едно от следните изследвания с отрицателни резултати в съответствие с приложение № 3:
а) два серологични теста по чл. 41 през интервал от повече от 3 месеца и по-малко от 12 месеца;
б) три теста на млeчни проби през 3-месечни интервали, следвани най-малко 6 седмици по-късно от серологичен тест по чл. 41;
4. всяко говедо идва от стадо със статус на официално свободно от бруцелоза и в случай на говеда, по-възрастни от 12 месеца, които са показали бруцелозен титър min 30 IU на аглутинация за милилитър, когато е даден тест за серумна аглутинация в съответствие с приложение № 3, или е реагирало негативно на всеки друг тест, одобрен от Европейската комисия, през 30-те дни преди или 30-те дни след датата на въвеждането в стадото; в последния случай животното трябва да бъде изолирано физически от другите животни в стадото по такъв начин, че да се избегне прекият или косвеният контакт с другите животни, докато не се покаже, че резултатът е отрицателен. Чл. 31. (1) Животновъден обект запазва официалния си статус на свободен от бруцелоза, ако в него ежегодно се извършва едно от следните изследвания в съответствие с приложение № 3 и резултатите са отрицателни:
1. три ринг теста, проведени на интервали от три месеца;
2. три млечни ЕЛАЙЗА теста, проведени през интервали от три месеца;
3. два ринг теста, проведени през интервали от три месеца, следвани от серологичен тест, посочен в чл. 41, най-малко шест седмици по-късно;
4. два млечни ЕЛАЙЗА теста, проведени през интервал от три месеца, следвани от серологичен тест, посочен в чл. 41, най-малко шест седмици по-късно;
5. два серологични теста, проведени през интервал от три месеца и не повече от 12 месеца.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може за територията на цялата страна или на част от нея, която не е официално свободна от бруцелоза, но където всички стада говеда са обект на официална програма за борба с бруцелоза, да измени честотата на рутинните тестове, както следва:
1. ако не повече от 1 % от животновъдните обекти са заразени, може да е достатъчно да се изпълнят всяка година два млечни ринг теста или два млечни ЕЛАЙЗА теста през интервал от най-малко три месеца, или един серологичен тест;
2. ако най-малко 99,8 % от животновъдните обекти са били признати за официално свободни от бруцелоза за най-малко четири години, интервалът между проверките може да бъде удължен до две години, ако всички животни, по-възрастни от 12 месеца, са тествани или тестовете могат да бъдат ограничени за животни, по-възрастни от 24 месеца, ако животновъдните обекти продължат да бъдат изследвани всяка година; проверките трябва да бъдат направени, като се използва един от серологичните тестове, посочени в чл. 41.
(3) Всички говеда, въвеждани в животновъдния обект, произхождат от животновъдни обекти с официален статус на свободни от бруцелоза, и в случай на говеда, по-възрастни от 12 месеца, са показали бруцелозен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици (IU) на един милилитър, когато е правен серумен тест за аглутинация в съответствие с приложение № 3, или са реагирали отрицателно на всеки друг тест, одобрен от Европейската комисия, през 30-те дни преди или 30-те дни след датата на въвеждане в животновъдния обект. В последния случай животното трябва да бъде изолирано физически от другите животни в животновъдния обект по такъв начин, че да се избегне прекият или косвеният контакт с другите животни, докато не се покаже, че резултатът е отрицателен.
(4) Изследването по ал. 3 не се изисква за Република България или район от нея, когато процентът на заразените с бруцелоза животновъдни обекти не превишава 0,2 % за най-малко две години и когато животното произхожда от официално свободен от бруцелоза животновъден обект в Република България или район от нея и по време на транспортиране не е влизало в контакт с говеда с по-нисък статус.
(5) Независимо от посоченото по ал. 3 и 4 говеда от свободен от бруцелоза животновъден обект могат да бъдат въведени в официално свободен от бруцелоза животновъден обект, ако са на възраст най-малко 18 месеца и ако са ваксинирани срещу бруцелоза и ваксината е била поставена преди повече от една година.
(6) Животните по ал. 5 трябва да са показали през 30-те дни преди въвеждането бруцелозен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър, и отрицателен резултат на теста за свързване на комплемента или друг тест, одобрен съгласно процедурата, установена в чл. 30 пункт. 2. Въпреки това, ако женско говедо от свободно от бруцелоза стадо е въведено в официално свободно от бруцелоза стадо говеда съгласно разпоредбите по ал. 5, това стадо се счита за свободно от бруцелоза в продължение на две години от датата, на която животното е било въведено. Чл. 32. (1) Официалният статус на свободно от бруцелоза стадо се преустановява със заповед на генералния директор на НВМС, ако:
1. не се изпълняват условията, посочени в чл. 30 и 31;
2. в резултат от лабораторните изследвания или на основание клинични признаци има съмнение за едно или повече говеда, че са заразени с бруцелоза, съмнителните животни са били заклани или изолирани по начин, по който да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с другите животни.
(2) Когато говедото по ал. 1, т. 2 е било заклано и вече не е на разположение за изследване, преустановяването може да бъде вдигнато, ако са изследвани всички говеда над 12-месечна възраст в животновъдния обект с два серумни теста за аглутинация, направени в съответствие с приложение № 3, и са показали бруцелозен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър. Първото изследване се провежда най-малко 30 дни след отстраняването на животното, а второто - най-малко 60 дни по-късно.
(3) Когато говедото по ал. 1, т. 2 е изолирано от животните в животновъдния обект, то може отново да бъде въведено в животновъдния обект и статусът на животновъдния обект се възстановява след:
1. серумен аглутинационен тест, който е показал титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър и е дал отрицателен резултат на реакция за свързване на комплемента;
2. отрицателен резултат на всяка друга комбинация от изследвания, одобрени от Европейската комисия. Чл. 33. (1) Статусът на официално свободен от бруцелоза животновъден обект се отнема, ако в резултат на лабораторни изследвания или епизоотични изследвания се потвърди наличието на зараза от бруцелоза в животновъдния обект.
(2) Статусът на животновъдния обект не се възстановява, докато всички налични в него говеда в момента на възникването на заразата не бъдат заклани или в животновъдния обект се изследват всички животни, по-възрастни от 12 месеца, с отрицателни резултати на две последователни изследвания на интервали от 60 дни, като първият се прави не по-малко от 30 дни след отстраняването на положително реагиралото говедо.
(3) В случай на говеда, които са били бременни по време на възникване на заразата, последното изследване се извършва най-малко 21 дни, след като последното бременно животно по време на възникване на заразата се е отелило. Чл. 34. Животновъден обект с говеда е свободен от бруцелоза, ако:
1. отговаря на условията по чл. 30 пункт. 2 и ако има ваксинирани животни, ваксинацията е била извършена, както следва:
а) женските говеда са били ваксинирани преди шестмесечна възраст с ваксина от живи щамове 19 или преди 15-месечна възраст с ваксина 45/20, която е била официално инспектирана и одобрена, или
б) с други ваксини, одобрени от Европейската комисия;
2. говедата на възраст под 30 месеца, които са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, могат да дадат резултат от серумен тест за аглутинация, надвишаващ 30 международни аглутиниращи единици, но не повече от 80 международни аглутиниращи единици за един милилитър, при условие че при реакция за свързване на комплемента са показали резултат, по-малък от 30 EИО единици, а в случай на женски животни, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малко от 20 EИО единици във всички останали случаи. Чл. 35. Животновъден обект с говеда запазва статуса си на свободен от бруцелоза, ако:
1. говедата в него са изследвани съгласно чл. 31, пункт. 1;
2. говедата, които се въвеждат в животновъдния обект, отговарят на изискванията по чл. 31, пункт. 3 и 4 или:
а) произхождат от животновъден обект със статус на свободен от бруцелоза, а в случай на говеда над 12-месечна възраст са показали през 30-те дни преди или в изолация след въвеждане в животновъдния обект по-малко от 30 международни аглутинирани единици за един милилитър, когато са изследвани със серумен тест за аглутинация и отрицателен тест за свързване на комплемента в съответствие с приложение № 3;
б) произхождат от животновъдни обекти със статус на свободни от бруцелоза, са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, ако те покажат резултат на серумен тест за аглутинация, по-голям от 30 международни аглутиниращи единици, но по-малко от 80 международни аглутиниращи единици на аглутинация за един милилитър, при условие че на реакцията за свързване на комплемента са показали резултат, по-малък от 30 EИО единици в случай на женски животни, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малко от 20 EИО единици във всички останали случаи. Чл. 36. (1) Статусът на свободен от бруцелоза животновъден обект се преустановява със заповед на генералния директор на НВМС, ако:
1. условията по чл. 34 и 35 не са спазени;
2. в резултат на лабораторни изследвания или на клинични признаци за едно или повече говеда над 30-месечна възраст съществуват съмнения за заразяване с бруцелоза, съмнителното животно е било заклано или изолирано по начин, по който да се избегне всякакъв пряк или косвен контакт с други животни.
(2) Когато говедото по ал. 1, т. 2 е било изолирано, то може отново да бъде въведено в животновъдния обект и статусът на животновъдния обект се възстановява, ако животното покаже серумен аглутинационен титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър, и отрицателен резултат на реакцията за свързване на комплемента или по друго изследване, одобрено от ЕК.
(3) Когато говедата по ал. 1, т. 2 са заклани и вече не са на разположение за изследване, преустановяването може да бъде отменено след извършване на два серумни теста за аглутинация, направени съгласно приложение № 3 на всички говеда в животновъдния обект над 12-месечна възраст и те са показали титър, по-нисък от 30 международни аглутиниращи единици на един милилитър. Първото изследване се извършва най-малко 30 дни след отстраняването на животното, а второто - най-малко 60 дни след това.
(4) Ако говедата, които ще бъдат изследвани по ал. 2 и 3, са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, те могат да се считат за незаразени, ако покажат резултат на серумен тест за аглутинация, по-голям от 30 международни аглутиниращи единици, но по-малко от 80 международни аглутиниращи единици на аглутинация за един милилитър, при условие че на теста за свързване на комплемента са показали резултат, по-малък от 30 EИО единици в случай на женски говеда, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малко от 20 EИО единици във всички останали случаи. Чл. 37. (1) Статусът на официално свободен от бруцелоза животновъден обект се отнема, ако в резултат на лабораторни изследвания или епизоотични проучвания се потвърди наличието на зараза от бруцелоза в животновъдния обект. Статусът на животновъдния обект не се възстановява, докато всички налични в него говеда към момента на възникването на заразата не бъдат заклани или животните от животновъдния обект са били изследвани и всички неваксинирани животни, по-възрастни от 12 месеца, са показали отрицателни резултати на две последователни изследвания на интервал 60 дни, като първото се извършва не по-малко от 30 дни след отстраняването на положително реагиралото говедо.
(2) Ако говедата, които ще бъдат изследвани съгласно ал. 1, са на възраст под 30 месеца и са били ваксинирани с ваксина от живи щамове 19, те могат да се считат за незаразени, ако покажат бруцелозен титър, по-голям от 30 международни аглутиниращи единици, но по-малко от 80 международни аглутиниращи единици на аглутинация за един милилитър, при условие че на реакцията за свързване на комплемента са показали резултат, по-малък от 30 EИО единици в случай на женски говеда, ваксинирани преди по-малко от 12 месеца, или по-малко от 20 EИО единици във всички останали случаи.
(3) В случай на говеда, които са били бременни по време на възникването на заразата, последното изследване трябва да бъде извършено най-малко 21 дни, след като последното бременно животно по време на възникване на заразата се е отелило. Чл. 38. Националната ветеринарномедицинска служба декларира пред Европейската комисия, че територията на Република България или район от нея са официално свободни от бруцелоза, ако отговарят на следните условия:
1. не са регистрирани случаи на аборт вследствие на зараза от бруцелоза и не е изолиран B. abortus за поне три години и поне 99,8 % от животновъдните обекти имат статут официално свободни от бруцелоза всяка година за 5 последователни години, като изчисляването на този процент се осъществява на 31 декември от НВМС на всяка календарна година; когато се извършва клане на цялото стадо, а изолираните инциденти, намерени при епизоотичните проучвания, се дължат на въвеждането на говеда от други държави членки или райони от тях и животновъдните обекти, чийто статус на официално свободни от бруцелоза е бил преустановен или отнет поради причини, различни от съмнение за заболяване, следва да бъдат игнорирани за целта на изчисляването, при условие че НВМС изготвя годишен архив и го представя на Европейската комисията в съответствие с чл. 11, пункт. 2;
2. съществува система за идентифициране, която прави възможно идентифицирането на животновъдните обекти по произход и транзит за всяко говедо;
3. съобщаването на случаи на аборт е задължително и те се проучват от НВМС. Чл. 39. При спазване на чл. 40 територията на Република България или район от нея, официално обявени за свободни от бруцелоза, запазват този статус, ако:
1. условията по чл. 38, т. 1 и 2 са спазени и всеки случай на аборт, при който има съмнение, че се дължи на бруцелоза, задължително се проучва от НВМС и се изследва лабораторно;
2. всяка година за първите 5 години след придобиването на статуса всички говеда, по-възрастни от 24 месеца, в не по-малко от 20 % от животновъдните обекти, са били изследвани и са реагирали отрицателно на серологичен тест, осъществен в съответствие с приложение № 3, или в случаи на говеда, предназначени за мляко, изследването на млечните проби е съгласно приложение № 3;
3. за всяко говедо със съмнение, че е заразено с бруцелоза, се известява НВМС и то преминава през официално епизоотично проучване за бруцелоза, в което са включени два серологични кръвни теста, включително реакция за свързване на комплемента и микробиологично изследване на съответни проби;
4. през периода на съмнение, който продължава до получаване на отрицателни резултати от изследванията, предвидени по т. 3, статусът на официално свободен от бруцелоза животновъден обект по произход или транзит на съмнително заразеното говедо и животновъдните обекти, свързани епизоотично, следва да бъде преустановен;
5. при възникване на огнище от бруцелоза и разпространение всички говеда се колят; животни от останалите възприемчиви видове се изследват чрез подходящи тестове, а помещенията и оборудването се почистват и дезинфекцират. Чл. 40. Националната ветеринарномедицинска служба докладва в Европейската комисия за всеки случай на бруцелоза, появил се в територията на Република България или в район от нея, признати за официално свободни от бруцелоза. При данни за значителна промяна в положението по отношение на бруцелоза на територията на Република България или район от нея, които официално са били признати за официално свободни от бруцелоза, Европейската комисия може да предложи статутът да бъде преустановен или отнет, докато не се изпълнят изискванията, посочени в нейното решение.
Раздел IX
Официално свободен от ензоотична левкоза по говедата животновъден обект и район
Ст. 41. Официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо е стадо, в което:
1. няма никакви доказателства както клинични, така и в резултат от лабораторен тест за случаи на ензоотична левкоза по говедата в стадото и нито един такъв случай не е бил потвърден в предходните две години;
2. всички животни над 24-месечна възраст са реагирали отрицателно през предходните 12 месеца на два теста, изпълнени в съответствие с приложение № 4 в интервал най-малко 4 месеца;
3. изпълнява условията по т. 1 и се намира в официално свободна от ензоотична левкоза по говедата държава членка или регион. Чл. 42. Едно стадо запазва официалния си статут на свободно от ензоотична левкоза по говедата, при условие че:
1. условията по чл. 41 продължават да се изпълняват;
2. всички животни, въведени в стадото, произхождат от официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо;
3. всички животни над 24-месечна възраст продължават да реагират отрицателно на тест, изпълнен в съответствие с приложение № 4, проведен през интервал 3 години. Чл. 43. Статутът на официално свободно от левкоза стадо се прекратява, ако не са изпълнени условията по чл. 42. Чл. 44. Статутът на официално свободно от левкоза стадо остава прекратен, докато не бъдат изпълнени следните изисквания:
1. едно животно от официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо е реагирало положително на един от тестовете по приложение № 4 и:
а) животното, реагирало положително, е заклано и ако е крава - всяко теле, което тя е родила, е заклано под контрола на НВМС;
б) останалите животни в стадото са реагирали отрицателно на серологичен тест, изпълнен в съответствие с приложение № 4, най-малко 3 месеца след отстраняване на положителното животно и всички родени от него телета;
в) извършено е епизоотично проучване в стадото и всяко стадо, което е епизоотично свързано с инфектираното стадо, се подлага на мерките по буква "б";
2. Националната ветеринарномедицинска служба може да направи изключение от задължението за клане на телето на заразената крава, когато то се е отглеждало отделено от неговата майка след отелване; в този случай телето се подлага на изискванията по т. 3;
3. при повече от едно животно от официално свободно от ензоотична левкоза по говедата стадо, реагирало положително, или потвърдена инфекцията в стадото:
а) животните, реагирали положително, и ако те са крави - и техните телета, се изколват под контрола на НВМС;
б) всички животни на възраст над 24 месеца се изследват до получаването на два теста с отрицателна реакция, изпълнени съгласно приложение № 4, през интервал най-малко 4 месеца и не повече от 12 месеца;
в) всички други говеда в стадото на възраст под 24 месеца остават в стопанството до достигане на 24-месечна възраст и се изследват съгласно буква "б";
г) извършено е епизоотично проучване в стадото и всяко стадо, което е епизоотично свързано с инфектираното стадо, се подлага на мерките по буква "б";
4. Националната ветеринарномедицинска служба може да направи изключение от задължението за клане на телето на заразената крава, когато то се е отглеждало отделено от неговата майка след отелване; в този случай телето се подлага на изискванията по т. 3. Чл. 45. (1) Официално свободен от ензоотична левкоза по говедата (ЕЛГ) е животновъден обект, в който:
1. не са установени клинични признаци, патологоанатомични изменения за ЕЛГ и положителни резултати от лабораторните изследвания през последните две години;
2. при двукратни лабораторни изследвания на всички говеда на възраст над 24 месеца, извършени през предшестващите 12 месеца с интервал между изследванията не по-малък от 4 месеца, всички говеда са реагирали отрицателно;
3. изпълнява изискванията по т. 1 и се намира в официално свободна от ензоотична левкоза държава членка или район.
(2) Животновъдният обект запазва официалния си статус за свободен от ЕЛГ, ако:
1. се изпълняват изискванията по ал. 1, стр. 1;
2. всички говеда, въведени в обекта, произхождат от стада, официално свободни от ЕЛГ;
3. всички говеда над 24 месеца са показали отрицателен резултат при изследване по метод по приложение № 4, извършен през интервал 3 години;
4. говедата, предназначени за разплод, въведени в стадото и произхождащи от трети страни, са внесени в страната съгласно изисквания по Наредба № 13 от 2006 г. за условията и реда за провеждане на граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни (ДВ, бр. 17 от 2006 г.). Чл. 46. (1) Статусът на признат за свободен от ЕЛГ животновъден обект се прекратява, ако:
1. не са изпълнени изискванията по чл. 45;
2. в резултат на лабораторно изследване или по клинични признаци възникне съмнение, че едно или повече говеда са заразени с ЕЛГ.
(2) Статусът на животновъден обект по ал. 1 се възстановява, ако:
1. животното, което е реагирало положително, в случай че е крава, и всяко теле, което тя е родила, се отстраняват от стадото и се колят, като се извършва месопреглед под контрол на НВМС;
2. всички говеда в стадото на възраст над 12 месеца са реагирали отрицателно на две серологични изследвания, извършени най малко през 4 и не по-малко от 12 месеца и най-малко 3 месеца след отстраняване на положително реагиралото животно, включително и потомството му;
3. проведено е епизоотично проучване, при което са получени отрицателни резултати и всички стада, епизоотично свързани със заразеното стадо, се изследват.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изключение от изискването за клане на телета, произхождащи от заразена майка, в случай че телето е било отделено от своята майка незабавно след отелването му. В този случай телето следва да е изследвано съгласно т. 3.
(4) Когато повече от едно говедо реагира положително на едно от изследванията по приложение № 4 или има съмнение за заболяване при повече от едно говедо в стадото, статусът се възстановява, ако:
1. всички говеда, които са реагирали положително, а в случай че са крави - и техните телета, се изпращат за клане под контрол на НВМС;
2. всички говеда в стадото на възраст над 12 месеца са реагирали отрицателно на две изследвания за ЕЛГ, извършени през най-малко 4 месеца и не по-малко от 12 месеца;
3. всички други говеда в стадото са идентифицирани и оставени в животновъдния обект до 24-месечна възраст, след което са изследвани за ЕЛГ, с изключение на случаите, когато НВМС разреши такива животни да се изколят под официален надзор;
4. извършено е епизоотично проучване, от което са получени отрицателни резултати за наличие на ЕЛГ при всички стада, епизоотично свързани със заразеното стадо.
(5) Разпоредбата по ал. 4, т. 1 не се прилага при телета, произхождащи от заразена майка, в случай че телето е било отделено от своята майка незабавно след отелването му. В този случай телето се изследва съгласно ал. 2, т. 3.
(6) Признаването и отнемането на статуса се извършва от НВМС по реда на чл. 41, ал. 1 и ст. 42, пункт. 1. Ст. 47. Територията на Република България или част от нея се признава от Европейската комисия за свободна от ЕЛГ, ако:
1. се изпълняват изискванията по чл. 45, пункт. 1 и най-малко 99,8 % от стадата с говеда са признати за свободни от ЕЛГ;
2. не е имало случай на заразяване с ЕЛГ през последните 3 години и наличието на тумори със съмнение за ЕЛГ задължително се обявяват на НВМС и изследват;
3. всички говеда на възраст над 24 месеца от най-малко 10 % случайно избрани стада са били изследвани за ЕЛГ с отрицателен резултат през предшестващите 24 месеца;
4. всички говеда над 24 месеца са изследвани с отрицателен резултат за ЕЛГ;
5. всеки метод, който с 99 % сигурност показва, че по-малко от 0,2 % от стадата са били заразени. Чл. 48. (1) Територията на Република България или район от нея, обявени за официално свободни от ЕЛГ, запазват статуса си, ако:
1. всички заклани говеда преминават през кланичен месопреглед, при което всички открити тумори, които биха могли да са причинени от вируса на ЕЛГ, са изпратени за лабораторно изследване;
2. Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за всички случаи на ЕЛГ, ко

HACCP.ru | Семинары, курсы и обучение | Финансирование проектов ЕС | Центр по обеспечению качества | Вопрос-Systems