МИНИСТЕРСТВО ТРУДА И СОЦИАЛЬНОЙ ПОЛИТИКИ
МИНИСТЕРСТВО ЗДРАВООХРАНЕНИЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 7
на 23 сентября 1999
Минимальные требования для здоровья и безопасности на рабочих местах и использование рабочего оборудования
(Официальный SG. 88 из 08.10.1999, внесены поправки. И дополненное. Нет.. 48 из 2000 шт. 52 из 2001 шт. 43 2003 года, внесены поправки. Нет. 37. 2004 года поправками. и дополненное. Нет.. 88 из 2004, С. 40. на 04/18/2008) Глава первая
ОБЩИЕ ПОЛОЖЕНИЯ Ст. 1. (1) Это постановление должно быть указано минимальное здоровья и безопасности на рабочем месте:
1. для каждого задания;
2. использовании рабочего оборудования.
(2) Это положение распространяется на все учреждения и места, где работа осуществляется в соответствии со ст. 2 из здоровья и безопасности на рабочем месте (ZZBUT).
(3) Настоящий Закон применяется, как если бы его положения соответствуют специальные правила в отношении безопасности и гигиены труда, регламентирующие требования к следующие виды работ:
1. транспорта, который используется за пределами предприятия и транспортные средства;
2. временные или мобильные рабочие места;
3. в горнодобывающей промышленности;
4. рыболовных судов;
5. поля, леса и других мест, которые являются частью сельскохозяйственных и лесохозяйственных предприятий и расположены вне зданий и помещений.
(4) (Новый SG. 43 из 2003) Это постановление применяется теми, кто преследует самостоятельной занятости. Ст. 2. Работодатель должен обеспечить, чтобы требования этого постановления на работу, трудового процесса и использования средств труда при условии. Ст. 3. (С изменениями SG 88 от 2004 года.) Также ZZBUT обязательства работодателя:
1. (С изменениями SG. 43 из 2003, SG. 40 из 2008) информировать работников и / или их представителей по вопросам безопасности и здоровья на работе все меры, касающиеся безопасности и гигиены труда, которые и будет осуществляться на рабочих местах и использование рабочего оборудования. Информация должна быть понятна для работников, охваченных;
2. (С изменениями SG. 40 из 2008) проводят консультации с работниками и / или их представителей по вопросам здравоохранения и безопасности на работе и дает возможность их участия во всех вопросах, связанных с этим постановлением. Ст. 4. В организации и проведении работ в соответствии с требованиями настоящего постановления и положения о безопасности и гигиене труда для различных отраслей промышленности, мероприятий, видов работ и работы оборудования и пожарной безопасности. Глава вторая
ПРОЕКТИРОВАНИЕ И СТРОИТЕЛЬСТВО
(Название Зал. SG. 37 из 2004) ст. 5. (Исключен SG. 37 из 2004). Ст. 6. (Исключен SG. 37 из 2004). Ст. 7. (С изменениями С. 43. 2003 года, отменяется. Нет.. 37 из 2004). Ст. 8. (Исключен SG. 37 из 2004). Ст. 9. (С изменениями С. 43. 2003 года, отменяется. Нет.. 37 из 2004). Ст. 10. Владельца или оператора объекта основных средств работы досье, содержащее:
1. (С изменениями SG. 43 из 2003) исполнительной документации или его часть, касающаяся проекта по обеспечению здоровых и безопасных условий труда, порядок удостоверяющим осуществление строительства и эксплуатационной документации (записей и актов) демонстрируя, что выполнение строительных требований ZZBUT;
2. Все документы, отражающие периодических испытаний и проверок, в ходе операции, в том числе ремонт, а также измерения состояния рабочей среды, включая результаты мониторинга, когда один дает. ст. 10а. (Нью-SG 43. 2003 года, отменяется. Нет.. 37 из 2004). Ст. 10b. (Нью-SG 43. 2003 года, отменяется. Нет.. 37 из 2004). Ст. 10c. (Нью-SG 43. 2003 года, отменяется. Нет.. 37 из 2004). Ст. 10d. (Нью-SG 43. 2003 года, отменяется. Нет.. 37 из 2004). Ст. 10e. (Нью-SG 43. 2003 года, отменяется. Нет.. 37 из 2004). Ст. 10F. (Нью-SG 43. 2003 года, отменяется. Нет.. 37 из 2004). Ст. 10g. (Нью-SG 43. 2003 года, отменяется. Нет.. 37 из 2004). Ст. 10Z. (Нью-SG 43. 2003 года, отменяется. Нет.. 37 из 2004). Ст. 10-й. (Нью-SG 43. 2003 года, отменяется. Нет.. 37 из 2004). Ст. 10k. (Нью-SG 43. 2003 года, отменяется. Нет.. 37 из 2004).
Глава третья
Помещения ст. 11. (1) (предыдущий текст ст. 11 утра. SG. 43 из 2003) помещений закрытых и / или принять иные меры по ограничению доступа посторонних лиц.
(2) (Новая SG. 43 из 2003) и в непосредственной близости от помещения формы и отмечены таким образом, чтобы они были ясно видны и могут быть легко идентифицированы. Ст. 12. С композиционное решение о помещении должны быть предусмотрены все требования, связанные с безопасностью и здоровьем. Ст. 13. (1) дорог в помещениях и транспортных механизмов отношении характера работы, используемых транспортных средств, грузов и требований настоящего постановления.
(2) раза помещения построены и эксплуатируются с прочной поверхностью и отождествляются с соответствующей маркировки, дорожных знаков и сигналов. Ст. 14. Безопасность в работе железных дорог предприятие, в том числе. и точки пересечения с другими дорогами и тропинками должны быть предусмотрены нормативными актами Министерства транспорта и Министерства внутренних дел. ст. 15. Мачты, антенны, трубы, башни, здания и другие сооружения, высота которого представлять опасность для авиации, отмечены световой маркировки.
Глава четвертая
Промышленные здания, рабочие места и рабочие места Раздел I
Общие требования ст. 16. Рабочие места и рабочие места должны обеспечивать безопасные условия труда и защиту здоровья работников. Ст. 17. При осуществлении минимальные требования для работы и безопасности здоровья с учетом особенностей работы и деятельности и обстоятельств и опасностей. Ст. 18. (1) (предыдущий текст ст. 18, SG. 43 из 2003) не превысил установленных стандартов для производства микроклимата, шума, вибрации, пыли, токсичных веществ, света, неионизирующих и лазерного излучения на рабочих местах и на рабочих местах.
(2) (Новая С. 43. 2003 года, внесены поправки. Нет.. 40 из 2008) Рабочие не должны подвергаться ни при каких обстоятельствах из-за повышенных рисков работы в ограниченном пространстве.
(3) (Новый SG. 40 из 2008) для работы в ограниченном пространстве, чтобы обеспечить непрерывный мониторинг за пределами и принять все необходимые меры для обеспечения эффективной и немедленной помощи. Ст. 19. Здания расположены рабочие места должны иметь строительства и эксплуатации безопасности в соответствии с их предполагаемым использованием. Ст. 20. Процессов и видов деятельности с выделением пыли, токсичных и других вредных веществ, шума и вибрации, чем установленная норма, наличие ионизирующего излучения, инфракрасное излучение, ультрафиолетовое излучение, лазеры, электромагнитные поля, с перегретым микроклимат мокрых процессов и другие. организованы в отдельные здания или помещения в соответствии с соответствующим видом бизнеса Правилами, для обеспечения здоровых и безопасных условий труда и пожарной безопасности. ст. 21. Рабочие места и рабочее оборудование, включая системы вентиляции являются регулярно чистить в соответствии с гигиеническими и технологическими требованиями. Ст. 22. (С изменениями SG. 88 из 2004) мастерских надлежащие размеры, высота и воздушного пространства, что позволяет работникам выполнять задачи без риска для безопасности, здоровья и благополучия. Ст. 23. Бесплатные незанятые области работы рассчитана таким образом, чтобы обеспечить достаточную свободу передвижения рабочей силы в выполнении работ. Ст. 24. Размеры помещения, количество людей, работающих размещение оборудования в них, дорог для транспортных средств и людей и вакансии соблюдать правила безопасности и гигиены труда и пожарной безопасности для деятельности. Ст. 24а. (Нью-SG. 43 из 2003)
(1) Retractable или постоянной работы высокое или низкое положение должно быть устойчивым и здоровым, принимая во внимание:
1. число сотрудников, работающих на объекте;
2. максимально возможное нагрузку и ее распределение;
3. возможных внешних влияний.
(2) Когда подшипников и других частей рабочих мест не являются достаточно стабильными, их устойчивость обеспечивается надлежащее и безопасное крепление устройства для предотвращения случайного и / или негативное изменение в расположение всех рабочих станций и / или части его.
(3) долговечность и прочность контролируются адекватно, особенно после того, любые возможные изменения в высоте, соответственно, глубина работы. Ст. 25. Организация работы, размер и расположение на рабочем месте соблюдать физиологические и эргономические требования для обеспечения нормального рабочего процесса и для устранения или уменьшения риска для здоровья при выполнении работы. Ст. 26. Рабочем месте формируется в соответствии с эргономичным и антропометрических характеристик работников. Ст. 27. Цвета на рабочем месте соблюдать принципы эргономики и промышленного дизайна, архитектурные особенности рабочего места, характера трудового процесса и факторов рабочей среды.
Раздел II
Полы, стены, потолки и крыши искусства номеров. 28. (1) этажах помещений и отдельных рабочих мест и их элементы строятся и поддерживаются таким образом, чтобы быть фиксированной и стабильной, не скользкий, не опасных ударов, трассы, препятствия и дырок.
(2) (пересмотренного SG. 88 из 2004) Полы, стены, потолки или крыши помещения, где Есть рабочие места для изоляции тепла, в зависимости от типа работы и физической нагрузки на работников Во избежание рисков для их здоровья. ст. 29. Полы и стены помещений выполнены из материалов, которые не платят, не пропустите и не несут вредные для человеческого выбросов и соответствуют требованиям безопасности огня. Ст. 30. Поверхностей полов, стен и потолков из номеров выполнены в соответствующей образом, чтобы не повредить их нормальному очистки в зависимости от производства и гигиены. Ст. 31. (1) (пересмотренного SG. 43 из 2003) стены и другие препятствия из прозрачного материала, помещений или вблизи рабочих мест и маршрутов транспортировки отмечены и защищены для предотвращения столкновения.
(2) (пересмотренного SG. 43 из 2003) прозрачного материала является безопасным или строительство стен и барьеров для предотвращения ущерба работникам в случае их уничтожения. Ст. 32. (С изменениями SG. 43 из 2003) Доступ к крыш и других поверхностей, изготовленных из недостаточной прочности, допускается только при использовании устройств, которые обеспечивают безопасную работу принятии мер по предотвращению случайно шаг на этих поверхностях или падение в них.
В разделе III
Окна и световые люки искусства. 33. (С изменениями SG. 43 из 2003) окон, световых люков и вентиляционных устройств в помещениях является открытой, закрыть и зафиксировать выбранную позицию, чтобы не создавать опасности для работников, и люди во всем здании, в том числе и открыто. ст. 34. (1) Окна и световые люки должны быть разработаны с необходимыми аксессуарами, которые позволяют им быть очищены без риска для работников, которые работают на тех, кто работает в здании и окружающих ее людей.
(2) Окна и световые люки должны быть сохранены и очищены:
1. методы и устройства предусмотренных проектом;
2. методы и формы предоставляемых работодателем.
Раздел IV
Двери и ворота искусства. 35. Расположение, количество, размер и тип дверей и ворот в помещениях и помещениях, а также материалы, которые сделаны определяется характер деятельности, тип помещения, транспортные средства, грузы обрабатываются в соответствии с требованиями эвакуации в случае аварии и пожары. ст. 36. Прозрачные двери и ворота соответствуют требованиям ст. 31, чтобы отметить их на уровне глаз. Ст. 37. Прядильное и размахивая двери и ворота должны быть прозрачными или имеют отверстия, обеспечивая видимость. Ст. 38. Раздвижные двери и ворота должны иметь предохранительные устройства против оставив рельсов и падения. Ст. 39. Двери и ворота открывающиеся вверх, должны быть оборудованы устройством против неконтролируемого возвращения или осенью. Ст. 40. (С изменениями SG. 43 из 2003) Работает двери и ворота должны двигаться, не создавая опасности для работников. Ст. 41. Работает двери и ворота должны быть хорошо видны и доступны для использования открытие механизма. Ст. 42. В инциденте в энергетической системе питания двери должны автоматически открываться и оставаться открытыми или могут быть открыты вручную. Ст. 43. Тяжелые двери и ворота должны быть предусмотрены в отношении samootkachvane и samopridvizhvane. Ст. 44. (1) Двери и ворота помещений должны обеспечить безопасный проход работников.
(2) двери для пешеходов не может быть рядом с воротами предусмотренных транспортного средства, если пешеход гарантированно безопасного прохода. Двери должны быть четко обозначены и постоянно бесплатно. Ст. 45. Двери и ворота устанавливаются пройти только транспортные средства выделены знаков, запрещающих движение пешеходов.
В разделе V
Электрооборудование и художественных инсталляций. 46. (1) (предыдущий текст ст. 46 утра. С. 88. 2004 года, SG. 40 из 2008) и электрической энергии дистрибьюторов оборудования и установок разработаны и построены так, что их использование не привести к пожару или взрыву. Лиц, подвергшихся работники должны быть защищены адекватно в отношении опасности поражения электрическим током при прямом или косвенном контакте.
(2) (Новая SG. 88 из 2004) проектирование, строительство и выбор материалов и защитных устройств и средств защиты, соответствуют напряжению, условия окружающей среды и компетенции лиц, имеющих доступ к установке или его компонентов. ст. 47. (1) Проектирование и строительство электрических оборудования и установок, используемых для выбора этих материалов и средств защиты должны соответствовать типу и значению напряжения и условий эксплуатации.
(2) Электрооборудование и сооружения обрабатываются лиц с соответствующей квалификацией и квалификации .. 47а. (Нью-SG 43. 2003 года, отменяется. Нет.. 37 из 2004).
Раздел VI
Движение маршрутов и районов искусства опасности. 48. Маршруты определяются, расположенных и размера в зависимости от их назначения. Ст. 49. Пути, используемые для пешехода или пешеходов и транспортных средств должны иметь размеры в соответствии с количеством потенциальных пользователей и тип и характер деятельности, такие, как для пешеходов всегда обеспечивают достаточного размера безопасное место. Ст. 50. Туристических маршрутов, в том числе лестницы, ступени, лестницы и жесткой областях для погрузки и разгрузки, и расстояния между транспортными средствами и использовать двери, ворота, колонны, коридоры, проходы, лестницы, рабочего оборудования. определяется таким образом, чтобы обеспечить безопасность объектов, транспортных средств и обеспечения безопасности пешеходов и работников вблизи этих маршрутов. ст. 51. (С изменениями SG. 43 из 2003) маршруты определены и отмечены, поддерживается и контролируется в соответствии с установленными требованиями. Ст. 52. (1) (предыдущий текст статьи 52, С. 88 от 2004 года..) Для рабочих мест, которые содержат опасные районы, в зависимости от степени риска:
1. положил безопасности;
2. применять средства предотвращения несанкционированного доступа в этих областях;
3. Принять необходимые меры предосторожности для защиты рабочих уполномоченных, чтобы войти в опасные зоны.
(2) (Новая SG. 88 из 2004) В местах, где существует риск отказа работника или от падающих предметов, меры в соответствии с пунктом 1, 2 и 3 пункт. 1. Ст. 53. (1) Транспорт на предприятиях, осуществляющих автотранспортные средства проводится в соответствии с:
1. правил безопасности дорожного движения, безопасности полетов, техническое обслуживание и ремонт транспортных средств;
2. Требования пожарной безопасности;
3. специфические требования технологии и производства.
(2) Эксплуатация транспортных средств запрещается:
1. когда ложные сигналы (свет и звук), рулевого управления, тормозов и системы освещения;
2. от несанкционированного и посторонних лиц. ст. 54. Транспорт транспорта, погрузочно-разгрузочных, грузовых и других транспортных средств, не предназначенных для этой цели запрещается. Ст. 55. Эскалаторы и движущиеся пешеходные дорожки должны функционировать безопасно, быть оборудованы необходимыми устройствами безопасности и чрезвычайных переключатели, чтобы они были легко различимы и легко доступны.
Раздел VII
Места для погрузки и разгрузки искусства. 56. (1) (Доп., ДВ, бр. 88 от 2004 г.) Местата за товарене и разтоварване се съобразяват с размерите и характера на транспортираните товари и прилаганата технология на товаро-разтоварните работи и трябва да имат поне един изход.
(2) При техническа възможност за товаро-разтоварни места със значителна дължина се осигуряват изходи от двете им страни. Чл. 57. На товаро-разтоварните рампи се предприемат мерки за предпазване на работещите и на използваната механизация от падане. Чл. 58. Товарите се обработват при спазване на изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа и установените знаци и сигнали. Чл. 59. Товарите, класифицирани като опасни, се транспортират и обработват при спазване на изискванията на специфичните за тях нормативни актове.
Раздел VIII
Аварийни пътища и изходи Чл. 60. В работните помещения и в сградите се осигуряват аварийни пътища и изходи за евакуация при аварийни ситуации, пожари, бедствия и др., съобразени с броя на работещите. Чл. 61. Аварийните пътища и изходи се поддържат винаги в изправност, свободни и чисти с оглед осигуряване на възможно най-бързото извеждане на хората в безопасна зона. Чл. 62. В случае опасности является возможность быстрой и безопасной эвакуации работников из всех рабочих местах. Ст. 63. Броят, местоположението и размерите на аварийните пътища и изходи се определят в зависимост от разположението, размерите и използването на оборудването и на работните места и от максималния брой на хората. Чл. 64. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2004 г.)
(1) Вратите по аварийните пътища трябва да се затварят така, че да могат лесно и незабавно да се отварят от всяко лице, на което му се налага да ги използва в случай на авария.
(2) Вратите на аварийните изходи, които извеждат извън сградата или предприятието, да се отварят от вътре на вън безпрепятствено - без ключ или други блокировки.
(3) Вратите по аварийните пътища и аварийните изходи се означават с установените знаци за безопасност. Чл. 65. Не се разрешава използването на плъзгащи и въртящи се врати за аварийни изходи и по аварийните пътища. Чл. 66. Аварийните пътища и изходи се сигнализират трайно с установените знаци. Чл. 67. Транспортните маршрути и врати, които осигуряват достъп до аварийните пътища и изходи, трябва да са свободни от препятствия и да могат да се използват без затруднения по всяко време. Чл. 68. Аварийните пътища и изходи, когато е необходимо, се осигуряват и с аварийно осветление с подходящ интензитет.
Раздел IX
Работни места на открито Чл. 69. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2004 г.) Работно оборудване, инсталации, работни места, пътни маршрути или други места на открито, където работят работещи или които се използват във връзка с работата на открито, се устройват по начин, осигуряващ безопасността и опазване здравето на работещите и се организират така, че пешеходците и превозните средства да оперират безопасно. Чл. 69а. (Нов, ДВ, бр. 40 от 2008 г.) Изискванията на чл. 49, 50, 51, 52, 55, 56 и 57 от наредбата се прилагат и за основните пътни маршрути на територията на предприятието (пътни маршрути за движение, водещи до постоянни работни места), за пътните маршрути, използвани за редовната поддръжка и наблюдение на инсталациите на предприятието, както и за товарните площадки. Чл. 69б. (Нов, ДВ, бр. 40 от 2008 г.) Изискванията на чл. 49 - 52 от наредбата се прилагат и за работни места на открито. Чл. 70. Работните места на открито се осветяват допълнително с изкуствено осветление, когато естественото осветление не е достатъчно, съгласно изискванията. Осветителните тела се закрепват неподвижно, когато това е необходимо. Чл. 71. Работните места на открито се изграждат и организират така, че работещите да бъдат предпазени от:
1. падащи предмети;
2. шум;
3. вредни въздействия - газове, пари, прах, нейонизиращи лъчения и др.;
4. падане и подхлъзване. Чл. 72. За работните места на открито се предприемат мерки за предпазване на работещите от въздействието на неблагоприятни атмосферни условия. Чл. 73. За работещите на работни места на открито се осигурява възможност за бърза евакуация и оказване на помощ.
Глава пятая
РАБОТНА СРЕДА Раздел I
Осветление на работните места Чл. 74. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2004 г.)
(1) Работните места трябва да имат естествено и изкуствено осветление, което да осигурява безопасността и здравето на работещите. С приоритет се осигурява естествено осветление.
(2) Когато естественото осветление не е достатъчно или не е възможно да бъде осигурено, се прилага смесено или изкуствено осветление.
(3) (Нова, ДВ, бр. 40 от 2008 г.) Цветовете на използваното изкуствено осветление не трябва да възпрепятстват или да влияят на възприемането на знаците и сигналите за безопасност и здраве при работа. Чл. 75. При съществени различия в изискванията към осветлението на близко разположени работни места се изпълняват изискванията за преобладаващия вид работни места, а за работните места с по-строги изисквания се прилага смесено (естествено и изкуствено) осветление или система от комбинирано (общо и местно) изкуствено осветление. Чл. 76. Осветителните инсталации в помещения, където има работни места, и в проходите и местата за преминаване на работещи се разполагат така, че да не създават риск от злополуки, дължащи се на вида и изпълнението на инсталацията и качеството на осветлението. Чл. 77. (Изм., ДВ, бр. 43 от 2003 г.) В помещения, на работни места и на транспортни пътища, на които при авария в осветителната система работещите са изложени на риск от злополуки, се осигурява аварийно осветление с необходимия интензитет. Чл. 78. (1) В процеса на експлоатация се поддържат проектните, количествените и качествените показатели на осветителните уредби и на устройствата за осветление.
(2) Качествените показатели на осветителните уредби и устройства се установяват с периодични измервания. Чл. 79. Допълнителните изисквания към осветлението на подземни обекти, на жп гари, летища, пристанища и др. се регламентират в специфични отраслови или фирмени правила. Чл. 80. (1) За съответен отрасъл, подотрасъл, ведомство, търговско дружество или предприятие могат да се утвърждават по-строги изисквания към осветлението.
(2) За конкретни помещения, дейности, работни места или оборудване, за които се предявяват специфични изисквания към осветлението, се прилагат специално разработени за тях норми. Чл. 81. Производствени съоръжения, готова продукция и др. се разполагат в сградата или извън нея така, че да не влияят върху осветеността на работните места.
Раздел II
Производствен микроклимат Чл. 82. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2008 г.) През работното време температурата на работните места, на които постоянно работят хора, трябва да отговаря на установените норми и да се съобразява с използваните методи на работа и физиологичните изисквания. Чл. 83. В големи производствени помещения (халета) и на други места, където през студения и преходните периоди на годината е технически невъзможно да се осигурят изискванията по чл. 82, се вземат допълнителни мерки за затопляне на работещите (отоплени помещения или кабини, топли въздушни душове, осигуряване на специални работни облекла и др.). Чл. 84. Изборът на отоплителните източници и системи се съобразява с изискванията и характера на работата и работното помещение и с нормите и изискванията за безопасност и здраве и пожарна безопасност. Чл. 85. При работа в помещения, в които по технологични причини се поддържат отрицателни температури, на работещите се осигурява специално работно облекло и се въвежда подходящ режим на работа. Чл. 86. При работни места с наднормени стойности на температурата се прилагат технически и организационни решения за ограничаването на вредното й въздействие. Чл. 87. Температурата в зони за почивка, помещения за дежурства, съблекални, бани, умивални, тоалетни, столови и стаи за оказване на първа помощ трябва да е подходяща за предназначението им. Чл. 88. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2004 г.) При наличие на високо ниво на слънчева радиация на работното място се прилагат мерки за предотвратяване на неблагоприятните въздействия. Тези мерки се съобразяват с характера на извършваната работа и спецификата на работното място и се прилагат и по отношение на прозорци, капандури и стъклени прегради. Чл. 89. Производствени процеси и работно оборудване, които предизвикват недопустими промени на температурата на работното място, се изолират в отделни помещения или се предприемат мерки за ограничаване на въздействието им. Чл. 90. При повърхностна температура на технологични съоръжения, по-висока от 55 С, се прилагат конструктивни решения, възпрепятстващи допира до горещата повърхност. Чл. 91. (1) Материали, нагрети в хода на технологичния процес, когато могат да оказват вредно въздействие върху здравето или безопасността на работещите, се изолират или изнасят от производствените помещения. Манипулирането с тях се извършва по дистанционен начин извън зоната на големите топлинни натоварвания.
(2) За охлаждане на силно нагрети материали и изделия се предвиждат и проектират специални помещения или места. Когато това е технологично невъзможно, се осигуряват мерки за отвеждане на отделената топлина. Чл. 92. Командни и други органи на нагревателни пещи и друго подобно оборудване, с които се манипулира ръчно, не се допуска да имат температура, по-висока от 45 С. Чл. 93. Работните отвори на нагревателните пещи и на друго подобно оборудване се осигуряват с устройства или приспособления, предпазващи от топлинно облъчване. Чл. 94. При дейности, при които се получава прегряване на работещите, се осигуряват:
1. стаи или кътове с нормален микроклимат и условия за рационално охлаждане;
2. рационален питеен режим с оглед компенсиране на загубите на течности и минерални соли. Чл. 95. В производства, характеризиращи се с голямо влагоотделяне и относително ниски температури на въздушната среда, се осигуряват вентилационни инсталации за обезмъгляване. Чл. 96. При наднормени стойности на скоростта на движение на въздуха се вземат мерки за нейното ограничаване - вентилационни системи, въздушни завеси, паравани, прегради, врати, остъкляване и др.
В разделе III
Прах, токсични и други вредни вещества Чл. 97. Не се допускат концентрации на вредни вещества във въздуха на работната среда над съответно определените пределно допустими концентрации. Чл. 98. (1) В зависимост от вида и степента на вредност на веществата се осъществява непрекъснат или периодичен контрол за съдържанието им във въздуха на работните места.
(2) В процеси, при които се осъществява непрекъснат контрол, се осигурява сигнализация за наличие на концентрации, по-високи от допустимите. Чл. 99. При избор на производствени процеси и при модернизиране на действащите се извършва предварителна оценка на риска от въздействие на вредни вещества върху работещите, като се предпочитат безвредните, по-малко вредните и с по-малка степен на риск. Чл. 100. Ограничава се до минимум съдържанието на примеси в суровините, които в процеса на производството могат да доведат до отделяне на вредни вещества в работната среда. Чл. 101. (1) За всяко предприятие и работно място се води картотека за използваните опасни вещества и тяхната характеристика.
(2) За всяко опасно вещество се разработва инструкция или указание за безопасна работа. Чл. 102. Производствените процеси, при които се използват опасни вещества, по възможност се организират като максимално механизирани и автоматизирани. Чл. 103. При вероятност от създаване на опасни концентрации на токсични газове в работната среда се осигуряват автоматични газоанализаторни и газосигнализаторни системи, свързани с аварийна вентилация и сигнализация. Чл. 104. Пътищата за транспортиране и технологично обработване на опасни материали се маркират съгласно изискванията и се оптимизират. Чл. 105. Манипулирането и опаковането на прахообразни, токсични и други вредни материали се извършва предимно автоматизирано или механизирано, като се осигурява:
1. минимална височина на свободното падане;
2. мерки за ограничаване попадането им в работната среда;
3. спазване на установените норми и изисквания. Чл. 106. (1) Формирането на вторични източници на замърсяване на работната среда се предотвратява чрез подходящо редовно почистване на технологичното оборудване, работните места и производствените помещения.
(2) При почистването не се прилагат сухи способи (измитане, изчеткване, изтупване и почистване със сгъстен въздух).
(3) За ограничаване на вторичното прахово замърсяване се предвиждат мерки за:
1. подобряване на повърхностите, където са възможни отлагания;
2. оросяване;
3. рекултивиране на вътрешнозаводски терени и депа за твърди отпадъци;
4. използване на вакуумни устройства за почистване на работното място и работното оборудване;
5. мокро почистване и др. Чл. 107. Осигурява се ползването на лични предпазни средства (ЛПС) от работещите при:
1. краткотраен контакт с вредни вещества, който не може да бъде предотвратен;
2. аварийни ситуации с повишено прахоотделяне;
3. почистване и ремонт на работни места и оборудване, смяна на филтри на пречиствателни инсталации;
4. разрушаване на прахоотделящи материали и други подобни работи. Чл. 108. При наличие на контакт на работещите с токсични и други вредни вещества се извършва периодичен контрол за:
1. концентрациите на вредни вещества във въздуха на работната среда;
2. съдържанието на вредни вещества в биологичните течности на работещите и на специфичните показатели за тяхното въздействие. Чл. 109. При използване на прахообразни суровини и материали се прилагат методи и средства за предотвратяване на прахоотделяне чрез съответна технология или третиране. Чл. 110. При прилагане на способи за мокро обезпрашване се използват средства и методи за повишаване на мокрещата способност на водата. Чл. 111. При обработване на изделия, които могат да отделят прах, се избягват сухите методи на обработка. Чл. 112. Технологичните съоръжения за транспортиране на прахоотделящи материали трябва да осигуряват спазване на нормите и на изискванията за работните места и помещения. Чл. 113. Транспортът и товаро-разтоварните работи на прахообразни материали се извършва по начин, който предотвратява разпрашаването им във въздуха. Чл. 114. Прахообразните материали се пресяват на закрито. При сеене за разделяне на фракции на ситата се монтират плътни обвивки с възможност за свързване към аспирационно устройство. Чл. 115. Бункерите за насипване на прахообразните материали се снабдяват с приспособления, сигнализиращи нивото на насипния материал или степента на изпразването им. Чл. 116. При изпразването на силози и бункери, съдържащи прахообразни материали в насипно състояние, се използват дозиращи устройства, изключващи неравномерното постъпване на материали, свличане или свободно падане, свързани с отделяне на прах. Чл. 117. При рециркулация на въздух съдържанието на праха в рециркулационната струя се допуска да бъде в границите до 10 % от пределно допустимата концентрация (ПДК) за работна среда. Чл. 118. Отделянето на вредни вещества във въздуха от открити повърхности (галванични вани, вани за почистване, съдове с разтворители, масла, прясно боядисани или лакирани повърхности и др.) се ограничава чрез монтиране на бордови аспирационни системи, капаци, изолиране в отделни помещения, използване на пенители и др. или чрез промяна в организацията на технологичните процеси. Чл. 119. При невъзможност за предотвратяване отделянето на вредни вещества в работната среда се вземат необходимите технически мерки (екраниране, воден душ, местна и общообменна вентилация, системи за очистване на въздуха и др.) за осигуряване поддържането на възможно най-ниски концентрации във въздуха в границите на ПДК. Чл. 120. При транспортиране, складиране, съхраняване, манипулиране и използване на суровини, материали и продукция, които съдържат вредни вещества, се отчитат специфичните им характеристики и се осигурява безопасност и опазване на здравето на работещите, в т. ч. предотвратяване на взривове, самозапалване, несъвместимост, отделяне на токсични вещества, изолиране. Чл. 121. Токсични или агресивни течни и втечнени вещества се транспортират и съхраняват в специални съдове с необходимата здравина и устойчивост на химично въздействие. Когато се използват стъклени съдове, се предвиждат мерки за предпазването им от счупване. Складирането им се извършва по възможност в съдовете, в които са транспортирани. Чл. 122. Отпадните продукти се отстраняват своевременно от работното място и се съхраняват в съответствие с необходимите изисквания. Чл. 123. При промишлени технологични процеси, свързани с постоянно прехвърляне на големи количества течни или прахообразни опасни вещества, се спазват следните изисквания към приемните съдове:
1. приемащият съд да бъде с по-голям обем, за да се избегне необходимостта от превключване към други съдове;
2. да са снабдени с индикаторни устройства за следене на напълването им;
3. в зависимост от опасността да са снабдени със системи за пречистване на излизащия от тях въздух, в който се съдържат токсични вещества, и за изхвърлянето му на подходящо място;
4. технологията на прехвърлянето да осигурява безопасност и опазване на здравето на работещите.
Раздел IV
Вентилация на работните места в помещенията Чл. 124. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2004 г.) Производствените и спомагателните помещения и затворените работни места се проветряват с естествена или механична вентилация, осигуряваща необходимия въздухообмен в съответствие с характера и интензивността на работа, физиологичните потребности на работещите и установените норми за скорост на въздуха, температура и относителна влажност. Чл. 125. (1) В работните помещения, в които има отделяне на прах, токсични и други вредни вещества, се осигурява принудителна вентилация.
(2) При източника на отделяне на вредни вещества се устройва местна (локална) вентилация. Чл. 126. (1) При използване на система с принудителна вентилация се осигурява ефективното и надеждното й функциониране и поддържане.
(2) Където за опазване на здравето на работещите е необходимо, всяко непредвидено прекъсване на вентилацията се известява от система за контрол. Чл. 127. (1) При използване на климатична или на вентилационна инсталация не се допуска работещите да бъдат подложени на вредни въздушни течения.
(2) Отлагания и замърсявания, които създават непосредствена опасност за здравето на работещите, незабавно се отстраняват. Чл. 128. В случаите, когато е възможно аварийно отделяне на силно токсични вещества или създаване на взривоопасни и пожароопасни концентрации в работните помещения или места, се осигурява автоматично задействаща се аварийна вентилационна система. Чл. 129. При технологични процеси, свързани с употребата, получаването или съхранението на токсични вещества, или при възможност за създаване на взривоопасни смеси в зависимост от съществуващия риск се изпълняват едно или повече технически решения:
1. автоматично включване на вентилационните системи с началото на технологичния процес;
2. автоматично задействащи се вентилационни, сигнализиращи, аварийни, пожароизвестителни или пожарогасителни системи;
3. изключване на производствения процес и сигнализиране;
4. неутрализиране на вредностите. Чл. 130. Местните смукателни инсталации, обслужващи съоръжения, които отделят силно токсични газове и прах, и общообменните вентилационни инсталации в работни помещения от категория на производство А и Б се инсталират така, че да се включват автоматично заедно с технологичното оборудване и да блокират включването му при неизправност на вентилацията. Чл. 131. При производства с отделяне на токсични вещества, болестотворни микроорганизми, рязко изразени неприятни миризми, възможни резки увеличения на взривните и лесно запалимите вещества вентилационната система се устройва без рециркулация на въздуха.
В разделе V
Намаляване на шума на работното място Чл. 132. (1) При избор на машини, оборудване, инструменти и технологии се дава предпочитание на тези, които генерират по-малко шум, като се спазват установените норми и изисквания.
(2) В съпроводителната документация на работното оборудване се посочват параметрите на шума. Чл. 133. При реконструкцията и модернизацията на производствените сгради и помещения се планират и изпълняват архитектурно-строителни решения за поглъщане и изолация на шума с цел недопускане разпространението му в съседни работни помещения и сгради. Чл. 134. При наличие на наднормени нива на шум на работните места в зависимост от технологичните възможности се прилагат технически решения за неговото ограничаване чрез екрани, кожуси, покрития, ограждания, звукопоглъщаща обработка на стени и тавани, изолиране, дистанционно управление на машини и съоръжения, звукоизолирани кабини за персонала и др. Чл. 135. Най-малко веднъж в годината се извършват проверки на работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите, и се предприемат защитни мероприятия. Измерванията, мерките и резултатите се записват в документацията по оценката на риска. Чл. 136. При работа в условията на шум над установените норми и когато са приложени всички изисквания за намаляване нивото на шума, работещите ползват антифони (външни или вътрешни). Чл. 137. В случаите, когато е невъзможно по технологичен път или чрез прилагане на технически решения да се постигнат установените норми за шум, се разработват рационални режими на труд и почивка, намаляващи експозицията и вредното му въздействие. Чл. 138. За шумните производства се обзавеждат стаи за периодичен отдих на работниците с ниво на шума не повече от 65 dB (А).
Раздел VI
Предотвратяване на вредното въздействие на производствените вибрации на работните места Чл. 139. При изграждане на нови промишлени сгради или при реконструкция и модернизация на съществуващите се провеждат необходимите архитектурно-строителни мероприятия за предотвратяване разпространението на вибрациите. Чл. 140. При въвеждане в производството на машини, съоръжения и ръчни инструменти се дава предпочитание на тези, които генерират по-малко вибрации, като се спазват установените норми. Чл. 141. (1) Машини и съоръжения - източници на вибрации, се монтират по проекти, гарантиращи механичната надеждност на строителната конструкция на сградите и съоръженията и на отделните им елементи.
(2) За ограничаване нивото на вибрациите машините и съоръженията се монтират на отделни фундаменти и/или се прилагат технически решения за намаляване нивото на вибрациите.
(3) Ръчни машини и инструменти - източници на наднормени стойности на вибрации, се комплектоват с виброгасящи съгласно установените изисквания ръкохватки.
(4) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2008 г.) Частите на вибриращото оборудване, които са в контакт с ръцете на работещите, се изработват с ергономична форма, осигуряваща оптимално мускулно напрежение. Чл. 142. При използване на полезния ефект на вибрациите работещите трябва да бъдат предпазени от вредните им въздействия. Чл. 143. В съпроводителната документация на работното оборудване се посочват параметрите на създаваните вибрации. Чл. 144. Периодично, както и след всеки ремонт, се извършва проверка и измерване на вибрационните характеристики на оборудване, което генерира вибрации. Измерванията, предприетите мероприятия и резултатите се записват в документацията по оценката на риска. Чл. 145. При работа с вибриращо оборудване, ангажиращо горните крайници, производствената дейност се извършва при температура на въздуха не по-ниска от 160С, влажност 40 - 60 % и скорост на движение на въздуха не повече от 0, 3 m/s. При работа през студения период на годината в неотоплени помещения или на открито при средни дневни температури, по-ниски от +10С, се предвиждат специални помещения за периодично затопляне с температури на въздуха над 22С, относителна влажност 40 - 60 % и скорост на движение на въздуха не по-висока от 0, 3 m/s. Чл. 146. На работещите, подложени на вибрации, се осигуряват:
1. виброизолиращи ЛПС;
2. условия за медицинска профилактика.
Раздел VII
Работа в условия на нейонизиращи лъчения в работната среда Чл. 147. На работни места с наличие на полета и лъчения не се допуска превишаване на максимално допустимите стойности на интензитета им или на установената продължителност за пребиваване на работещи в тях. Чл. 148. Производствените процеси и работното оборудване, които са източник на електростатично поле, се експлоатират така, че интензитетът на електростатичното поле в работната среда да не надвишава 25 kV/m. Чл. 149. (1) При наличие на електростатични полета се прилагат едно или повече технически решения:
1. заземяване на металните и токопроводимите части на машините и съоръженията;
2. използване на токопроводими подови настилки в помещенията и на токопроводими обувки и облекла от работещите;
3. изравняване на потенциалите между отделните части на съоръженията и на помещението;
4. използване на неутрализатори или йонизатори на въздушната среда;
5. намаляване на специфичните обемни и повърхностни съпротивления на материалите чрез въвеждане на антистатични добавки, електропроводящи пълнители, антистатични бои, препарати и др.;
6. поддържане на висока относителна влажност в работната среда;
7. оптимизиране на технологичните процеси чрез намаляване скоростите на транспортиране на течности, използване на релаксионни електростатично заредени резервоари, намаляване на турбулентността на движение на течни диелектрици;
8. използване на предупредителна сигнализация или блокировка;
9. използване на средства за колективна и индивидуална защита - подови настилки, облекла и обувки.
(2) При работа в условия на електростатични полета задължително се осигурява изпълнението на всички специфични изисквания в съответните нормативни актове. Чл. 150. За ограничаване въздействието на електромагнитните полета на работните места, по пътища за движение на хора и транспортни средства се изграждат постоянни или временни заземени екраниращи устройства. Чл. 151. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2004 г.) Производствените процеси и работното оборудване, които са източник на постоянно магнитно поле, се използват така, че магнитната индукция на работното място да не превишава 60 mТ (еквивалентно на 600 G), осреднено по време в течение на работния ден, а максималната стойност на плътността на потока на магнитното поле да не превишава 2 Т независимо от времето на облъчване. Чл. 152. Източниците на нискочестотни електрически и магнитни полета се монтират така, че максималнодопустимата стойност на интензитета на електрическото поле да не превишава следните стойности:
1. при честоти от 0 до 100 Нz - Emax = 25 kV/m;
2. при честоти от 100 Нz до 4 kНz - Еmах = 2, 5. 106/f, V/m, където f е честотата в Нz;
3. при честоти от 4 kНz до 60 kНz - Еmax - 625 V/m. Чл. 153. Максималнодопустимата стойност на плътността на потока на магнитното поле трябва да отговаря на следната зависимост:
Вmах = 60/f, mТ, където f е честотата в Нz. Чл. 154. За лица, работещи с имплантирани кардиостимулатори, максимално допустимата плътност на потока на магнитното поле трябва бъде по-малка от следните стойности:
1. Вmах = 0, 1 mТ при f = 50 Нz;
2. Вmах = 1, 0 mТ при f < 6 Нz. Чл. 155. За защита на работещите от електрически и магнитни полета на работни места, проходи и пътища се използват предпазни екрани във вид на козирки, навеси, прегради и др. Чл. 156. Извън действието на постоянните екрани се използват временни или преносими екраниращи средства. Чл. 157. Изискванията за безопасна работа в условия на сложни модулирани електромагнитни лъчения, за които няма установени изисквания, се определят по указания на съответния компетентен орган. Чл. 158. При работа в условия на електромагнитни лъчения от радиочестотния и микровълновия обхват се спазват установените норми съгласно БДС 14525-90 и БДС 17137-90. Чл. 159. Работните места в условия на електромагнитни полета в честотния обхват от 10 МHz до 300 МHz се устройват така, че интензитетът на магнитното поле да не надвишава 0, 16 А/m. Чл. 160. Работно оборудване, което е източник на електромагнитни лъчения, се снабдява със защитни екрани, осигуряващи намаляването на излъчената енергия до стойностите на установените норми. Чл. 161. При защитно екраниране на излъчващите съоръжения се спазват следните изисквания:
1. излъчващите елементи се екранират поотделно, като генераторът се екранира с общ екран;
2. работният елемент (индуктор, кондензатор) може да бъде в общ екран с генератора, ако технологичният процес позволява това; в противен случай се извършва поотделно екраниране на фидерните линии и работния елемент, като генераторът отново се екранира с общ екран;
3. при честоти на излъчваното електромагнитно поле под 10 kНz се използват екрани от стоманена ламарина, а при честоти над 10 kНz - всякакви магнитни и немагнитни проводящи материали (стомана, алуминий, мед и др.);
4. екранирането може да се извърши с плътен материал или с метална мрежа, като конкретните изисквания към ефективността на екраните се определят по изчислителен път. Чл. 162. За всяка лазерна система в инструкцията за експлоатация се включват изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа. Чл. 163. (1) За работа с лазерни устройства се допускат само лица със специална квалификация и с положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
(2) Лицата, които обслужват лазери и лазерни системи, преминават курсове за безопасна работа един път на две години и при всяка промяна на условията или подмяна на лазерната система.
(3) За всяка лазерна система се определя отговорно длъжностно лице.
Глава шестая
ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАБОТНОТО ОБОРУДВАНЕ Раздел I
Общие требования ст. 164. (1) (Доп., ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Произвежданото за използване в страната и внасяното работно оборудване, технологии и материали трябва да отговарят на нормите и изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа, за пожарна безопасност, за ергономичност и на изискванията, съдържащи се в приложимите за това оборудване нормативни актове, свързани с оценяване на съответствието.
(2) Производителите и вносителите на работно оборудване, технологии и материали осигуряват съпроводителна документация на български език с всички необходими данни и изисквания, свързани с безопасната им експлоатация, поддържане и ремонт.
(3) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат:
1. правилно инсталирани и използвани;
2. поддържани в добро експлоатационно състояние;
3. използвани само по предназначение;
4. (изм., ДВ, бр. 40 от 2008 г.) обслужвани от подходящо обучени работещи. Чл. 165. (1) При създаване на организация на работа, избор на технологични процеси и на работно оборудване и при неговото адаптиране и използване се осигурява спазването на установените норми и изисквания по безопасност и опазване на здравето при работа и пожарна безопасност.
(2) (Нова, ДВ, бр. 40 от 2008 г.) При избор на работно оборудване работодателят отчита специфичните условия и характеристики на работата, съществуващите в предприятието и на работното място опасности, както и допълнителни опасности, които могат да бъдат породени от използването на работното оборудване.
(3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 40 от 2008 г.) При използване на работното оборудване, където не е възможно изцяло да се изключи рискът за безопасността и здравето на работещите, работодателят взима подходящи мерки за минимизиране на рисковете.
(4) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2003 г.; предишна ал. 3, бр. 40 от 2008 г.) За работно оборудване в експлоатация преди влизане в сила на наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите могат да не се прилагат същите мерки, каквито са предвидени за новото работно оборудване. Чл. 165а. (Нов, ДВ, бр. 40 от 2008 г.) В случай че работното оборудване създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, работодателят предприема необходимите мерки, за да осигури:
1. използването на работното оборудване да бъде ограничено до тези лица, на които е възложено да го използват;
2. монтирането, демонтирането, измененията, настройването, поддържането, обслужването и ремонтът на това оборудване да се извършват само от правоспособни и определени за съответните дейности лица. Чл. 166. (1) (Нова, ДВ, бр. 40 от 2008 г.) Работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване.
(2) (Предишна ал. 1, ДВ, бр. 40 от 2008 г.) При използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции.
(3) (Предишна ал. 2, доп., ДВ, бр. 40 от 2008 г.) Писмените инструкции по ал. 1 и 2 трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата информация, в т. ч.:
1. условията за използване на работното оборудване;
2. предвидимите ненормални ситуации;
3. изискванията за безопасност и здраве при работа;
4. извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване. Чл. 167. (1) Работодателят осигурява работещите да получат необходимото обучение за използването на работното оборудване, в т. ч. и обучение за всеки възможен риск.
(2) При ремонт, изменение, поддържане и обслужване на работно оборудване съответните работещи трябва да получат необходимото специфично обучение. Чл. 168. (1) Работещите трябва да бъдат запознати с опасностите, произтичащи от работното оборудване, включително и това, което те не използват непосредствено, намиращо се на:
1. работната им площадка;
2. местата, свързани с изпълнението на тяхната работа.
(2) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2008 г.) Изискванията по ал. 1 се прилагат и при каквито и да са промени на работното оборудване. Чл. 168а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2008 г.) Когато безопасността на работното оборудване зависи от условията на инсталиране, с цел да се гарантира правилното му инсталиране и функциониране работодателят осигурява извършването на:
1. първоначална проверка след инсталирането и преди първото пускане в експлоатация;
2. проверка след инсталиране на работното оборудване на друга работна площадка или при промяна в местоположението му.
(2) За работно оборудване, изложено на въздействия, които могат да причинят влошаване на състоянието му и в резултат да доведат до опасни ситуации, работодателят осигурява извършването на периодични проверки и при необходимост на периодични изпитвания за гарантиране на безопасната му работа.
(3) След реконструкция и други промени в производствените процеси, продължителен период на престой, възникване на извънредни обстоятелства, като природни бедствия, аварии и др., които могат да имат вредни последици за безопасността на работното оборудване, работодателят осигурява извършването на извънредни проверки и при необходимост изпитвания с цел да се гарантира спазването на изискванията за безопасност и здраве при работа и своевременното откриване и отстраняване на възникнали неизправности.
(4) Когато в нормативни актове не е предвидено друго, проверките по предходните алинеи се извършват от наети от работодателя лица с необходимата квалификация, които могат да бъдат от състава на съответната организация или извън нея.
(5) За резултатите от проверките се съставя протокол, който се съхранява в досие съгласно чл. 10, което се предоставя на контролните органи при поискване.
(6) Когато работното оборудване се използва извън предприятието, то се придружава от копие на протокола или от друг документ за последната извършена проверка. Чл. 169. Работното оборудване и процесите, при които се отделят прах, газови емисии, пари, течности, токсични и други вредни вещества, се комплектоват с пречиствателни и/или вентилационни устройства, разположени до източниците на опасност. Чл. 170. (1) За всяка вентилационна или пречиствателна уредба се води документация, съдържаща техническите № параметри, резултати от изпитвания и измервания и инструкция за експлоатация и ремонт.
(2) Нови или ремонтирани вентилационни и пречиствателни уредби се въвеждат в експлоатация след установяване на ефективността на тяхната работа.
(3) За всяка вентилационна и пречиствателна уредба след въвеждането й в експлоатация се съставя досие съгласно чл. 10, което се съхранява в определено със заповед длъжностно лице. Чл. 171. (1) Вентилационните уредби, изхвърлящи в атмосферата отработен въздух, в който концентрацията на вредни вещества и прахове превишава с 30 на сто определените ПДК за работната среда, се комплектоват с пречиствателни съоръжения.
(2) Отработен въздух, замърсен с миризми, при изпускане в атмосферата се обезмирисва. Чл. 172. В зависимост от възможния риск и установената технология процесите, свързани с употребата, получаването или съхранението на токсични и други опасни вещества, се извършват в херметизирано оборудване. Чл. 173. (1) Не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда.
(2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Средствата за измерване, свързани с безопасността на труда, се осигуряват метрологично.
(3) Скалите на контролно-измервателните средства допълнително се маркират с установените за безопасна работа стойности на измерваната величина, като се създават условия за точното отчитане на показанията им. Чл. 174. Автоматичните регулиращи устройства трябва да осигуряват сигнализиране при излизане на процесите извън границите на регулиране, когато това създава опасност от злополуки и аварии. Чл. 175. (1) (Предишен текст на чл. 175, изм., ДВ, бр. 88 от 2004 г.) Работното оборудване трябва да е съобразено със средата и помещенията, в които ще бъде използвано - при работа на открито, при пожароопасност, взривоопасност, висока влажност и др.
(2) (Нова, ДВ, бр. 88 от 2004 г.) Размерите на работното оборудване трябва да са съобразени с естеството на извършваната работа и с предвидимите натоварвания и да позволяват безопасно придвижване. Чл. 176. Използваното самостоятелно или в състава на технологични системи работно оборудване трябва да бъде поддържано така, че да отговаря на изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа през целия период на използването му, в т. ч. монтиране и извеждане от експлоатация. Чл. 177. (1) Органите за управление се монтират, разполагат, изпълняват и означават така, че:
1. да осигуряват изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа;
2. да бъдат лесно видими и идентифицирани;
3. (нова, ДВ, бр. 88 от 2004 г.) при неволно задействане да не увеличават която и да е от възможните опасности.
(2) Органите за управление трябва да осигуряват включване на работното оборудване само при преднамерено действие на оператора при:
1. първоначално включване;
2. повторно включване след спиране по каквато и да е причина;
3. необходимост от промени в условията и режимите на работа.
(3) требования по номинальной. 2 не се прилагат, когато:
1. управлението на работното оборудване е част от нормален автоматичен цикъл;
2. промените не пораждат никаква опасност за работещите.
(4) Органите за управление се разполагат извън опасните зони по начин оперирането с тях да не предизвиква допълнителна опасност.
(5) Когато е наложително отделни органи за управление да са разположени в опасна зона, се предприемат допълнителни мерки оперирането с тях да бъде безопасно.
(6) (Изм., ДВ, бр. 40 от 2008 г.) Мястото за управление на работното оборудване се устройва така, че операторът да може да се увери, че в опасните зони няма човек.
(7) При невъзможност за осигуряване видимост от мястото на управление на работното оборудване до всички опасни зони:
1. (изм., ДВ, бр. 40 от 2008 г.) се осигурява автоматично подаване на предпазен звуков и/или видим сигнал преди пускане и спиране, така че експонираните работещи да имат време или средства да избегнат опасностите;
2. се изгражда сигнална система, посредством която да се подава навременна информация на работещите за режимите на работа, свързана с тяхната безопасност.
(8) (Нова, ДВ, бр. 40 от 2008 г.) В случаи, когато работещ попадне изцяло или частично в опасна зона, се осигуряват време и/или средства за бързо избягване на опасностите, причинени от пускането и/или от спирането на работното оборудване. Чл. 178. (1) Системите за управление на работното оборудване трябва да са безопасни и да осигуряват безопасното му използване.
(2) Системите за управление се избират, като се отчитат възможните откази, грешки и ограничения в предвидените условия за използване на работното оборудване. Чл. 179. (1) Всяко работно оборудване трябва да има командно устройство, което безопасно да го спре напълно.
(2) Командното устройство за спиране трябва да има приоритет пред управляващите устройства за пускане.
(3) Когато работното оборудване или негови опасни части са спрени, енергозахранването на съответните им задвижвания трябва да е изключено. Чл. 180. На всеки работен пост в зависимост от съществуващите опасности трябва да има командно устройство, което може да спре безопасно цялото работно оборудване или негова определена част. Чл. 181. В зависимост от вида и характера на работното оборудване, от съществуващите опасности при неговата експлоатация и от необходимото време за нормалното му спиране се осигурява устройство за аварийно спиране. Чл. 182. Предупредителните устройства на работното оборудване трябва да бъдат лесно и недвусмислено възприемани и разбирани. Чл. 183. Работно оборудване, което създава опасности от падащи или изхвърляни предмети, вещества и др., се съоръжава с подходящи предпазни устройства, съответстващи на опасностите. Чл. 184. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2008 г.) За осигуряване на безопасността и здравето на работещите работното оборудване и неговите части трябва да бъдат стабилизирани чрез прикрепване, затягане, стягане, захващане или чрез други подходящи средства. Чл. 185. При риск от откъсване или разпадане на части от работното оборудване се взимат подходящи предпазни мерки. Чл. 186. (1) Движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети.
(2) Защитните ограждения и предпазните устройства отговарят на следните изисквания:
1. да са достатъчно здрави;
2. да не предизвикват допълнителна опасност;
3. да не могат да бъдат лесно отстранени или изключени от действие;
4. да са разположени на достатъчно разстояние от опасната зона;
5. да не ограничават повече от необходимото възможността за наблюдение на работното оборудване и неговото обслужване;
6. да позволяват, когато това е възможно, без демонтаж на ограждащите и на другите предпазни устройства действия, необходими за настройване или смяна на части и за работи по поддържането, като ограничават достъпа само до тези области, където се извършва съответната работа. Чл. 187. Работно оборудване или части от него с висока или много ниска температура, ако не са термично изолирани, се ограждат с предпазни устройства. Чл. 188. Работното оборудване се разполага, инсталира и използва, така че да бъдат максимално ограничени рисковете за непосредствено работещите с него и за останалите работещи чрез:
1. осигуряване на достатъчно пространство между подвижните части на оборудването и съседни подвижни или неподвижни обекти;
2. безопасно захранване и отвеждане на енергия и вещества, които се използват или произвеждат;
3. други необходими мерки. Чл. 189. Работното оборудване се използва само по предназначение и при условията, за които е предвидено. Чл. 190. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2008 г.) Местата и зоните, свързани с експлоатацията и обслужването на работното оборудване, трябва да са подходящо осветени в съответствие с извършваната работа. Чл. 191. (1) Операциите по поддържането на работното оборудване се извършват, когато то е спряно. Когато това не е възможно, се взимат всички необходими предпазни мерки или операциите по поддържането се изпълняват извън опасните зони.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2004 г.) Когато за работата по поддръжката на работното оборудване се изисква водене на дневник, той трябва да е в актуално състояние. Чл. 192. (1) Устройствата за изключване на работното оборудване от захранващите го енергийни източници се монтират и означават по начин, позволяващ лесното им идентифициране.
(2) При изключване и включване на работното оборудване към енергийните източници се изпълняват организационните и техническите мероприятия, осигуряващи безопасност на работещите. Чл. 193. На работното оборудване се поставят всички необходими знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с осигуряване безопасността и здравето на работещите. Чл. 194. (1) Работещите трябва да имат безопасен достъп и да са в безопасност във всички места и зони, където се извършва производствена дейност и операции по настройване и поддържане на работното оборудване.
(2) Всички операции, извършвани с работното оборудване или с негови части и елементи във връзка с монтаж, експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж, се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа. Чл. 195. Работното оборудване трябва да осигурява предпазване на работещите от рискове от запалване, превишаване на температурата, изтичане на газове, прах, течности, пари или други субстанции, които се произвеждат, използват или съхраняват в него. Чл. 196. Не се допуска работното оборудване да създава рискове от експлозия, свързани както с него, така и с произвежданите, използваните или съхраняваните от него субстанции. Чл. 197. (Изм., ДВ, бр. 40 от 2008 г.) Работното оборудване трябва да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток. Чл. 198. Работи с източници на нейонизиращи лъчения се извършват при условия, недопускащи вредни въздействия. Чл. 199. (1) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2004 г.) При извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства (площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др.) за безопасно изпълнение на работата.
(2) Използваните помощни средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни съоръжения, трябва да отговарят на установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при работа.
(3) (Нова, ДВ, бр. 88 от 2004 г.) Временна работа на височина на открито се допуска само когато климатичните условия не застрашават бе

HACCP.ru | Семинары, курсы и обучение | Финансирование проектов ЕС | Центр по обеспечению качества | Вопрос-Systems